Тревожни разстройства

Тревожни разстройства

В групата на тревожните разстройства спадат няколко диагнози като най- значимите са:

• Фобия, агорафобия, социална фобия ( страхова хистерия )
• Паническо разстройство ( страхова невроза )
• Генерализирана тревожност ( страхова невроза )
• Смесено тревожно-депресивно разстройство
• Обсесивно –компулсивно разстройство ( натраплива невроза )
• Постравматично стресово разстройство
• Дисоциативни ( конверсионни ) разстройства ( конверзионна хистерия )
• Соматоформни разстройства ( конверзионна хистерия )
• Психосоматично разстройство ( конверзионна хистерия )
• Хипохондрично разстройство.

Нормално е за всеки човек да се тревожи в някакъв етап от живота си и това зависи от ситуациите, в които се намира той и от неговия характер. Тревожността е необходима, за да ни предизвика да решаваме своите проблеми. Ако един студент се тревожи за оценката на изпитите той ще отдели повече време да се подготви. Това важи и за много други ситуации.

Който има по- висок праг на тревожност, си осигурява по- добри възможности за развитие. Тревожността се превръща в болест, когато в центъра на нашето внимание се настанят тревожните симптоми. Когато в положителна ситуация изпитваме негативни емоции.

Проявленията на тревожност са всъщност приготовление на организма за борба или бягство, но при паническото разстройство причината не се осъзнава. Може да се каже дори, че паническото разстройство се изявява, когато човек има най- малко проблеми. Паническата атака също започва внезапно, без да е предизвикана от определено място или събитие ( това не се отнася до фобията ). Затова начинът да се страви пациента със страха е да се изледва несъзнаваното, конфликтите и заплахите.

При тревожните разстройства учестеното дишане и сърцебиенето са необходими, за да се повиши притокът на кръв. По този начин мускулите се стягат и може да се усети болка или треперене. Кръвта преминава в мускулите и води до прежълтяване. Повръщането и позивите за ходене до тоалетната са с цел освобождаване на тялото от тежестите. Повишава се телесната температура и болния започва да се поти.

Соматична болест

Лекарите не откриват соматична болест и пациентът е насочен към психиатър. Това се посреща с недоверие в компетентността на лекаря и болния започва да търси друг. От една страна лекаря е прав, че няма соматична болест, от друга тревожния пациент е прав, че не предизвиква нарочно тези състояния и не може да ги контролира, което е признак на разстройството. Това води до риск да се прекратят всякакви опити за лечение и задълбочаване на проблема.

Повишената тревожност е причина пациентът да мисли негативно за случващото се. Нарушават се законите на логиката. Това се изразява в:

• При наличие на много причини за едно нещо се вярва на най- негативната.
• Ситуациите и собствената личност се разглеждат като абсолютно добри или като абсолютно лоши.
• В реакциите на тялото се търси болест.
• Стремеж към контрол на мислите, за да се подобри обстановката.

Паническите разстройства

Паническите разстройства се проявяват и в поведението, като човек започва да избягва местата, където се е случила кризата. Възможно е човек да започне да изпълнява ритуали, за да справи с тревожността и натрапливите мисли. Всичко това е с цел бягство от действителността и презастраховане от кризата. Това може да доведе до инвалидизация на личността.

Проявите на тревожността ( в тялото, мислите и поведението ) се предизвикват едни от други и се засилват. По този начин пациентът започва да се върти в порочен кръг. Повечето хора вярват, че проблема не е толкова сериозен, но това не е така. Единствено системното лечение с антидепресанти и психотерапия може да помогне. Може да се приложи лечение с лекарства, автогенен тренинг или друг вид психотерапия.

Единствено психиатърът може да вземе компетентно решение относно лекарствата ( не невролог или още по- малко психолог )- дали да се комбинират с други или не, колко време трябва да се приемат и т.н.

Най- общо казано правилните лекарства са антидепресантите, а грешното- бензодиазепини ( успокоителни ). Антидепресантите се приемат продължително време и по часове. Започват да действат след 2-3 седмици и към тях не се установява зависимост. Могат да имат странични ефекти. Ако в несъзнателната сфера личността има нерешени конфликти спирането на лекарствата може да доведе до завръщане на симптомите. Затова психотерапията е за предпочитане пред медикаментите или в комбинация. Успокоителните са единствените лекарства в психиатрията, към които се предизвиква зависимост и затова не трябва да  се приемат продължително време. Абстиненцията от бензодиазипини е равносилна на тази от хероин. По тази причина много пациенти биват хоспитализирани с цел отказ от тези опасни медикаменти.

Друг начин за спасение от тревожните разстройства е релаксацията ( йога, автогенен тренинг и други ). Представляват съвкупност от методи, които имат за цел:

• Отпускане на мускулите на цялото тяло, някои от които стягаме неволно.
• Да се забави дишането, тъй като то се извършва учестено по време на криза.
• Презизвикване приятни спомени и представи , като природни картини например.

По отношение промяната на мисленето се оказва, че не е толкова лесно то да бъде променено. Причината затова е, че повечето мисли са несъзнавани, но чрез психоанализ пациента може да достигне до прозрения за себе си и света около него. Това може да се окаже лечебно. Чрез когнитивно- поведенческа психотерапия се постига промяна на отношението към проблема, което е по- реалистично и адаптивно.

Стратегията, което може да се приложи във връзка с поведението е човек да си постави за цел да не избягва застрашаващите го обстоятелства. По- добре е да се лекува вместо да приеме ограниченията- първо лечението, а след това търсенето на работа, съответстваща на образованието, интересите и възможностите.

Ще представя някои тактики, които целят промяна в поведението.

1. 1. Системна десенсибилизация– човек се оставя в ситуацията, от която се страхува в спокойно състояние. Да се приближава все повече до нея и да остава по- дълго под нейно влиние.
2. Наводнение– внезапно и силно подлагане на ситуацията,която предизвиква тревожност. Трябва да мине през всички етапи на ужаса и да види, че нищо лошо няма да се случи.
3. Награди и наказания– човек може да си определи някакви награди за успехите и наказания за провали.

Въпреки ефекта от тези техники не бива те да се надценяват.  Болния не разбира, че причината е  несъзнавана. Ако се използват само те в опит да се преудолее симптоматиката са обречени на  неуспех, на завръщането на проблема или на замяната му с друг.

Болният не може да се излекува с алкохол, шоколад, шопинг ..и егоизъм. Както казва и Фройд е комромисно  образувание, чрез който задоволяваме определени нужди. Когато намерим друг начин за удовлетворяване на нуждите можем  за малко да забравим за симптома. Това не е терапия и обществото на консуматорите го доказва. Те стават все по- нещастни, депресирани и загубили смисъла на живота си.

Фройд твърди, че всяка невроза е повторение на детската невроза. Причината е скрита и не може лесно  да се преудолее. Той разглежда два типа неврози:

1. Психоневрози, при които симптомите са символичен израз на нерешен конликт и имат много причини, които по отделно са достъчни за възникването им или много различни смислови значения. Произхождат от детството. Такива са хистерията и натрапливата невроза.
2. Актуални неврози, при които симптомите са резултат от неадекватно сексуално задоволяване или липсата на такова. Произхождат от настоящето. Такива са паническото разстройство и хипохондрията.

Нарастващата тревожност е един от признаците за нарушаване на психичната хомеостаза. Изискванията на обкръжаващата действителност стават все по- големи и всеобхватни и това пречи да се изолира състоянието.

Научно- техническия прогрес изпреварва с бързи темпове емоционалното развитие на индивидите. Принудени сме да променяме начина си на живот, за да го приспособим към новите технолигии. Налични са промени в работата, стремеж за удолетворяване на стандартите, стремеж за поддържане на социални контакти и много други.

Глобализиращото общество породи и нов вид страх- икономически екологични кризи ( включително и предсказания за край на света ). Това неизбежно води до тревожност и сякаш става все по- трудно човек да остане спокоен.

Едно проучване на НЦООЗ през 2003-2007 сочи, че 20 % от българските пълнолетни граждани са преживели психична криза, а 11 % са имали психична болест.

Тревожността се проявява в различни форми, но най- вече това са опасенията, несигурността и безпокойството. Има два вида тревожност. Първият вид е генетична, постоянна черта, а вторият вид е реакцията на човека срещу застрашаващата го ситуация. Вродената тревожност е почти постоянно състояние и се определя от типа висша нервна дейност, темперамента, характера, възпитанието и копинг стратегиите. Ситуативната тревожност зависи от външни фактори и емоционални състояния. Между двата вида тревожност има взаимозависимост. Тези хора, при които тревожността е вродена при наличие на проблем реагират по- остро и по- видимо, в сравнение с тези които нямат личностна тревожност.

От своя страна личностната тревожност оказва влияние върху ситуативната тревожност. При физически заплахи, например, ситуативната тревожност нараства, когато човек е застрашен. Въздействието, обаче, е по- слабо върху личностната тревожност.

Тревожността също може да се дели на внезапна и хронична. Внезапната тревожност възниква спонтанно и без видима причина. Тя се предизвиква от невъзприемане на различията и неспособност на се отговори на изискванията на социалната среда. Телесните реакции в този случай най- често са треперенето под лъжичката, сърцебиенето и изпотяването.

Тревожността може да блокира мислите дори при интелигентни хора. Хроничната тревожност е почти постоянно състояние поради прикривани стремежи. Появява се в среда, където желанията на индивида не могат да бъдат удолетворени, без да бъде засегната личността му. Това са предимно нереализирани цели.

Човек може да бъде тревожен, когато целите са непостижими. Когато личността има сериозна пречка пред постигането на силно желана цел, тогава се появява фрустрацията, което води до тревожност, но може да е причина и за агресия. За увеличаване на безпокойствието е неумението да се пренасочва дейността за постигане на други цели. Множеството неуспешни опити да се преудолеят пречките ( които могат и да не са реални, а субективни ) засилва безпокойствието. Тогава индивидът започва да смята себе си за неспособен и други сходни песимистични мисли. Това ограничава стремежът за тови възможности за развитие на личността.

Основното средство за преудоляване на фрустрацията е отлагането на целите, докато се предобият ресурси за справяне или социалната среда да благоприятства това.

Хроничната тревожност влошава качеството на живот на индивида.  Физическия и психическия стрес влошава качеството на живот и може да предизвика стрес може да са причина за страх, гняв, депресия, проблеми в работата и личния живот и други. Тревожността включва и различни степени на несигурност: нервна напрегнатост, страх за бъдещето без видима причина, чувство за безпомощност, стегнатост, усещане за негоприятен изход, невъзможност за доверие. Всички те са свързани с точно определени, заучени начини за реагиране.

Между страха и тревогата има както прилики, така и различия. Тревогата се появява в началото на страха, но имат различни механизми на възбуждане и реализация. Тревогата е емоция, когато ситуацията се оценя като неблагоприятна. Когато източникът й не бъде премахнат безпокойствието преминава в страх. По този начин страхът се разглежда като резултат от взаимодействието на тревогата с представата за възможните източници на заплаха и последиците от тяхната реализация.

Най- напред възниква безпокойствието, в резултат на възприятието за наличие на проблем. При преработката на информацията може да се намерят различни начини за решаване на казуса, но страха и тревогата могат да се усилят в различни степени, ако застрашаващата ситуация не бъде ликвидирана.

Според Керъл Изард страхът е отделна емоция- първична. Тревогата съчетава няколко емоции, една от които е страхът, но той се съчетава с мъката, вината и срамът.

Андрей Захаров също приема, че това са две различни състояния на психиката. Тревогата ни дава насоки за надвисналата опасност, докато страхът е отговор на вече възникнала такава.

Съществуват и други разлики:

1. Според някои автори тревогата е реакция на често непознат стимул, докато страхът е предизвикан от действителна заплаха.
2. Според други безпокойството се появява преди появата на опасността, а страхът при нейното настъпване или малко преди това.
3. Източникът на страха е конкретен, а източникът на безпокойството често не се осъзнава или няма логическо обяснение.
4. Други учени характеризират тревогата като силно изявен социален характер. Това са безпокойства за бъдещето, а страхът е израз на минал опит, който травмира психиката.
5. Някои приемат, че тревогата и страхът се изявяват по различен начин- тревогата е възбудата, която ни сковава при страх.
6. В основата на страха са инстинктите, а тревогата има социален характер.

В когнитивната теория на Р. Лазарус разликите межди двете състояния в оценката на личността за стресовата ситуация. Страхът, според него, е заплаха, а тревожността като вреда.

Съществува и хипотеза за различната отговорност на мозъчните полукълба- дясното за страха, а лявото за тревогата. Това обяснява защо при някои хора склонността към безпричинна тревожност е толкова голяма, че се отразява негативно на тяхното здраве. Това се нарича „невроза на тревожното очакване“, което се изявява в предчувствие за провал при извършване на определени действия.

Всички опити за напълно разграничаване на безпокойството от страха, както и от други психични състояния, са обречени на провал, заради всеобхватната човешка психика и сложните, и практически познаваемите връзки между отделните й компоненти. В конкретния случай общото между двете състояния е, че стресовата ситуация се възприема и като заплаха, и като вреда. Това е разбераемо, защото няма заплаха, която да не се свързва с предполагаеми вреди.

Когато страхът и тревожността са в нормални граници те стимулират индивида да се подготви за предстоящите изпитания. Понякога силния страх може да разруши самоконтрола, да блокира дейността, да ни направи неспособни да се справим с възникналата ситуация.

Между човека и заобикалящата среда съществува два вида взаимодействие. Първия вид е обмяна на предмети и енергия, а другият- обмяна на информация.

Като обобщение може да се каже, че тревожността се засилва при следните условия:

1. Труден или невъзможен достъп до средства, които са подходящи за постъпки за преудоляване на проблема
2. Неувереност, че необходимите ресурси са достъпни и могат да бъдат използвани.
3. Неясности относно същността на ситуацията и характера на необходимите стредства.
4. Липса на увереност в себе си, въпреки наличие на ресурси.

Видове и степени на тревожност

Границите между нормалната и патологичната тревожност са твърде размити. Това рефлектира върху разнообразието от симптоми и класификационни групи за представяне на психичните разстройства.

Съвременната класификация обединява всички нарушения свързани със състоянията на страх и тревожност и се разглеждат в раздел „тревожни разстройства“.

Хроничната тревожност е в основата на социалната фобия, постравнатично стресово разстройство, генерализирана тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство. Спонтанната тревожност поражда панически атаки и остро стресово разстройство. Когато тревогата е силна и се проявява често може да се достигне до разстройство на психичното равновесие. То се съпътства от чувство за невъзможност за контрол върху себе си. Тогава се проявяват компесаторна симулативна зависимост, която понякога се съпътствана от употребата на алкохол и наркотици. Изразява се в много чести безпокойства за здравето, финансите, взаимоотношенията с околните и други.

Тревожните разстройства възникват тогава, когато има вътрешноличностен проблем. Той не винаги е осъзнат. В този случай проявата на безпокойството се явява невротичен защитен механизъм. Осъзнаването се избягва, защото истината е твърде болезнена. Тревожността е опасна за здравия разум. Когато личността изпитва тревога това пречи да се мисли логично. Силната тревожност отключва инстинктивно поведение, което кара индивидът да се предпазва.

Причината за тревожността също може да е определен семеен тип на реагиране; наличие на неблагоприятни условия в детството, свързани с лишения и невъзможност да се постигне силно желана цел.

Същността на тревожността е субективно емоционално преживяване. На каквото и да се дължи винаги се приема като сигнал за опасност.

Когато не е свързана с външно събитие се проявява като разпространена, безобектна, генерализирана тревожност и е много трудна за понасяне. В този случай опасността ако съществува реално не може да бъде локализирана. Ако сетивен орган е увреден, човек изпитва тревожност, защото няма достатъчно данни за обкръжаващата действителност и всичко се приема като сигнал за опастност.

Силният стрес, влошените взаимоотношения в вътрешноличностните конфликти ( конфликт сам със себе си ) водят до патологична тревожност. Много често, за да се реши проблема е необходима радикална промяна в начина на живот.

Как уплахата преминава в страх

Уплахата е емоция, която предшества страха. Тя е първата реакция на заплаха от външната среда, която преминава в различни етапи:

1. Когато нещо ново, непознато, отклони вниманието ни от дейността, извършвана в този момент или от състоянието, в което се намираме. На този стадии реакцията е изненада и учудване от внезапната промяна.
2. Оценка на проблема

• Латентен ( скрит, неосъзнат )период на уплахата. Характеризира се със стъписване и скованост.
• И последно- идват защитните действия срещу конкретната заплаха.

В зарисимо от реагирането на проблема уплахата може да бъде пасивна и активна. Възможно е търсенето на средства за защита да продължи толкова дълго, че да не остане време за реакция. Понякога заплахата ни връхлита внезапно и човек остава като вцепенен, но може и да се предадем пред волята на съдбата. При заплахи идващи от социума ( например сложен изпит, уволнение, глоба или други ) реакцията най- често е пасивна.

Уплахата има предметен характер, дори когато не е реална. Всичко, което се приема за заплаха предизвиква страх, който може да стигне до степен на ужас. Уплахата се превръща в страх, тъй като може да мислим, че заплахата може да се появи отново.

Друга разлика между страха и уплахата е реакцията. Уплахата се характеризира с различни телесни реакции ( викове, плач, треперене ) и продължава малко време. По- продължителните реакции се дължат на представите, които удължават възбуденото състояние.

Страхът също може да се дели на уплаха от неизвестното и страх, дължащ се на разбирането на ситуацията. Ако човек си спомни за застрашаваща го ситуация, той може да реагира така сякаш заплахата е до него.

Ужасът и паническият страх

Тълковният речник дава следните определения на ужаса:

• Чувство на силен страх, отвръщение или погнуса
• Чувство за трагичност, обреченост, безнадеждност
• Събития, случки, картини, които предизвикват усещането на силен страх и паника.

Психиатрите описват тези състояния като афективна- шокова реакция. Симптомите са пребледняване, учестено сърцебиене, студена пот, треперене на ръцете и колената.

Паниката и паническите разстройства

Паниката е състояние на внезапен, неудържим страх от реална или нереална заплаха, придружени от желание за бягство. Честото изпадане в подобни състояния, без видима заплаха, е признак на паническо разстройство. Специалистите го определят като едно от най- често срещаните заболявания в съвременния живот на хората.

В популярната литература паническото разстройство се определя като ирационален страх. Международната класификация на болестите причислява паническото разстройство ( или епизодичната пристъпна тревожност ) към групата на тревожните разстройства. За него е характерно повтарящи се състояния на силна тревожност, които се проявяват не само до определена ситуация или събития и затова не може да бъдат предсказани.

Други класификации делят паническото разстройство с агорафобия и без агорафобия.

Американската психиатрична асоциация посочва друга причина за възникване на паническото разстройство- химичен дисбаланс в мозъка.

Д-р Д. Тенчев характеризира паническата атака като силен екстремален страх без реална причина, продължаваща от няколко минути до един- два часа, съпровождащ с ярко изразени физически симптоми. Според него съществуват три вида паника- спонтанна, специфична, предизвикана от определена ситуация.

При спонтанните атаки,психическото разстройство се изявява сякаш „от нищото“. Специфичните атаки се свързват със социални ситуации, натрапливи разстройства, постравматично стресово разстройство. Паническите атаки по определен повод настъпват от определени въздействия.

В паническата атака има и нещо положително и това е, че тя ни кара да се откажем от маската, която сме си изградили и да покажем собствената си същност. И тогава паническите атаки ще спрат. Подтискането на същността води човека води до отключването на паниката, която ни наказва с напрежение и страх. Дълго време, за да се харесаме на околните задържаме в себе си тревоги, грижи, разочарования, обиди, насилие, което в определени случай създава у нас така наречената „генерализирана тревожност“. В един момент достига до критичен праг, при който се появява паническата атака. Изходът е промяна в начина на живот, към проява „на себе си“.

Психосоматичните заболявания обясняват болестите с психологически причини. Основната идея в психосоматичната медицина е, че съществува взаимовръзка между тяло и дух. Хората реагират по различен начин на събитията в живота, според съзнанието и опита си. Афектогенните събития – загуби, травми и постижения не предизвикват болести сами по себе си, а значението им за човека и неговото отношение към тях.

Когато някой попадне в стресова ситуация чувствата му предизвикват различни афективни състояния- на гняв, омраза, завист, уплаха, страх и други. Тези емоции започват да създават асоциации, които се връщат като бумеранг към породилия ги афект и засилват неговото въздействие. Заедно с това, афектът предизвиква в тялото химически процеси, които действат в същото направление.

Болката се възприема различно в зависимост от психичното състояние на индивида. По чисто психичен път може да бъде увеличена, а в критични ситуации да се превъзмогне.

Има три възгледа относно органния, телесния и душевния страх. В един от тях се приема, че има отделно телесен страх, породен от телесните усещания и психически страх, който произхожда от по-високи слоеве в строежа на индивида. Втория възглед, е че душевния и телесния страх се различават, но имат обща телесна основа. Тази обща основа води до трудното им разграничаване. Трето – има само един вид страх.

Телесният страх се обяснява като остатък от праисторическото време, който се е запазил при развитието на психическата част на нервната система. При него психичната дейност е рефлекс и цялото тяло е възбудено. След приемането  на един телесен страх лесно идва мисълта за органен страх. Това е страхът, че някои от основните органи е сериозно увреден.

Приплитането на телесните усещания с психическата чувствителност пораждат страха, който прераства в максимална тревожност на тялото и безпомощност на личността.