Психоактивни вещества ( дроги )

Повечето хора биха се съгласили, че хероинът е дрога. Това е бял прах, който създава впечатляващи промени в тялото и в психиката, когато е взет в малки дози. Захарта обаче дрога ли е? Захарта също е бял прах, който силно влияе на тялото и някои експерти казват, че въздейства на когнитивните финкции и настроението. Подобно на хероина, захарта може да води до пристрастяване. Какво ще кажете за шоколада? Повечето хора мислят за него като за храна или вкус, който съдържа химикал, който е свързан с кофеина, стимулант е и също води до пристрастяване. Солта дрога ли е? Повечето хора смятат, че не могат да живеят без нея и тя също има драматични ефекти върху тялото.

Често срещано определение да думата дрога е всяко вещество, което в малки количества предизвиква съществени промени в тялото, психиката или и двете. Това определение не разграничава дрогите от някои храни. Разликата между грога и отрова също е неясна. Всички дроги стават отровни в достъчно големи количества и много отрови са полезни в малки количества. Алкохолът храна,дрога или отрова е? Тялото може да го изгаря като „гориво“ точно както захарта, но той причинява отравяне и може да убива при свръхдоза.

Решението някои вещества да се нарекат дрога, а други –не, често е произволно. В случая на лекарствените дроги- вещества като пеницилин, използвани само за лечение на соматични болести- разграничението вероятно е по- лесно. Говорейки обаче за психоактивни вещества- веществата, които влияят на настроението, възприятието и мисленето, – нещата са доста по- сложни.

Психоактивните дроги могат да се класифицират според това, дали са естествени или създадени от човека, създадени от собственото ни тяло или от растения, груби смеси от вещества или индивидуални, пречистени химикали. Тези разлики могат да влияят върху взаимоотношенията, които хората си създат с дрогата, и особено потребителите трябва да са наясно с тях.

Човешкото тяло, особено в мозъка и определени жлези с вътрешна секреция, произвежда силни химикали, които влияят върху настроенията, мислите и действията. Наричаме тези вещества ендогенни дроги. Ендогенни означава направени вътре. Те приличат много на външни химикали, които хората приемат, за да променят съзнанието си.

Фармаколозите са разбрали, че морфинът и хероинът се свързват със специални опиатни рецептори в нервните клетки в определени части на мозъка. Защо обаче мозъкът ни има рецептори, създадени да съответстват на молекулите, произвеждани от опиумния мак?  Някои изследователи издигат идеята, че опиатните рецептори съществуват, заради други вещества, произвеждани от самия мозък- молекули, чиято форма по случайност е подобна на тази на опиатите. Ендорфините ( група химикали ) са собствените наркотици на мозъка и предизвикват повечето от ефектите на опиумните дроги, включително и еуфорията и намаляване на болката.

Ендорфините днес се изследват интензивно, защото вероятно ще разкрият много за функционирането на психиката и тялото ни. Хората, които имат висока търпимост към болка, може би произвеждат повече от тези ендогенни наркотици. Когато се събуждате някоя сутрин, приповдигнати и в добро настроение, може би, ендорфинната ви система работи на високи обороти. Възможно е някои хора да се раждат неспособни да произвеждат достатъчно ендорфини; може би те са тези, които възприемат опиатите като особено приятни и започват да разчитат на тях, за да се справят с болката и стреса на всекидневното съществуване.

Природни дроги

Сурови форми

Повечето психоактивни вещества, които са природни дроги произхождат от растения и съществуват стотици растения с психоактивни свойства. Растителните гроги често имат лош вкус, слаби са или имат нежелани странични ефекти. В суров вид съдържат смесица от химикали, които допринасят за ефекта на цялото. Често присъства по- голямо количество от един химикал, отколкото от другите и точно той отговаря за най- драматичните ефекти на растението. Кокаинът е основната дрога в листата на коката и е отговорен за изтръпването на устата и за голяма част от стимулацията, така харесвана от дъвчещите кока. По същия начин кофеинът е преобладаващата съставка в кафето. Лекарите и фармаколозите наричат тези преобладаващи съставки „активни принципи “ на растенията, което би било добре, ако не внушаваше, че всички останали съставки са неактивни и маловажни.

Многото други съставки на растителните дроги- често едно-единствено растение ще съдържа двадесет или повече активни компонента- могат да модифицират активните принципи, правейки ги по- безопасни или омекотявайки по- резките действия върху тялото. Тези фактори на безопасността и модефицираното въздействие се губят, когато активните принципи се изолират от суровите дроги, създадени от природата.

Рафинирани форми

Морфинът, кокаинът и мескалинът са примери за дроги, които съществуват в растенията, но обикновено се предлагат в рафинирана форма като бял прах, продаван законно и незаконно. Някои от тях, например мескалинът, лесно могат да се синтезират в лаболатория, но дори когато е така, пак можем да ги наричаме естествени дроги, защото молекулите вече съществуват в природата. Други, например кокаинът и морфинът, имат по- сложна молекулна структура. Химиците могат да ги произвеждат в лаболатории, но не е рентабилно. Целият кокаин и морфин на черния пазар и в аптеките е извлечен от листа на кока и опиумен мак.

Извличането и пречистването на някои растителни дроги е дълъг и сложен процес, изискващ специална апаратура и техники. В други случай процесът е толкова прост, че и неумели хора могат да го правят в кухнята си. Кокаинът на черния пазар обикновено се произвежда в примитивни цехове в джунглата; разбира се, врърде вероятно е да съдържа примеси.

Независимо дали природните дроги са произведени от химици или са извлечени от растения, може би са по- безопасни, отколкото дроги, за които природата не е мислила, защото взаимодействат по- гладко със собствената химия на тялото. Тъй като структурите им обикновено са по- близо до тези на ендогенните дроги, ефектите на двата вида нерядко са подобни. Както отбелязахме обаче, важное да се разграничават природните дроги в разредени форми от сурови растения и рафинираните прахове с много по- висока токсичност и потенциал за злоупотреба.

Полусинтетични дроги

Фармаколозите често вземат рафинираните природни дроги и променят химичната им структура, за да варират свойствата им. Много проста промяна е да се комбинира неразтворима дрога от растение с киселина, за да се превърне в разтворима във вода сол. По този начин „базовата“ форма на кокаин, който обикновено се пуши, защото не се разтваря, се превръща в кокаин хидрохлорид- разтворимо във вода съединение, което може да се смърка или инжектира.

Тези трансформации на природните дроги водят до нови вещества, наречени полусинтетични дроги. Химиците обичат да произвеждат полусинтетични дроги, защото е по- лесно човек да си играе със съществуваща молекула, отколкото да започне от нулата. Понякога експериментите им просто засилват действието на първоначалните компоненти, докато в други случаи резултатите са съвършено нови. LSD ( диетиламид на лизергиновата киселина ) е пример за полусинтетична дрога с нови свойства. Произведен е от естествен химикал, откриван в плесен, наречена „мораво рогче“, която напада тревите и зърното, но първоначалния химикал ( лизергинова киселина ) е токсичен и почти не е психоактивен.

Способността на химиците да създават нови дроги от естествени съединения възражда стария спор дали хората трябва да се месят в природата. Смятат, че хората са създадени да взаимодействат с природния свят и да модифицират създанията му. В действителност можем да усъвършенстваме природата. Добър пример е разработването на отлични видове плодове и зеленчуци от невпечатляващи диви видове. Въпросът е дали резултатите от манипулациите са полезни или вредни. Създаването на нови видове растения и животни цели засилване на вкуса и хранителните свойства и е очевидно благотворно. От друга страна производството на квадратни, твърди, безвкусни домати за подпомагане на масовото пакетиране и транспортиране е вдъхновено от алчността, а не от желанието да се създаде някаква полза за човечеството.

По същия начин, когато химиците се намесват в структурата на естествените дроги, трябва да се опитат да максимизират желаните свойства. Изключителната сила не е задължително желателна, защото често върви ръка за ръка с огромната токсичност. Днес плащаме висока цена за отхвърлянето на природните лекарства за сметка на могъщите химикали. Склонността на лекарите и фармаколозите да разглеждат по- силните дроги като по- модерни и по- научни насърчава използването на опасни деривати от растения, когато често по- слабите, естествени оригинали ще свършат същата работа.

Синтетични дроги

Напълно синтетичните дроги се произвеждат от нулата в лаболатории и не се срещат в природата. Валиум, РСР ( фенилциклидин ) и секобарбитал ( Секонал ) са такива примери. Синтетичните дроги са може би най- опсните от всички и с тях. Съвсем наскоро изследователите откриха рецептори за Валиум в човешкия мозък и това ги кара да мислят, че тялото трябва да произвежда някакъв вътрешен аналог на този напълно синтетичен транквилант. Химиците, които са създали Валиума в лаболаторията, напълно случайно ли са се натъкнали на тази молекула? Дали Валиумът е станал толкова популярен, защото ефектът му наподобява този на някакво ендогенно вещество? Или рецепторите за Валиум са се развили в мозъка в отговор на използването на дрогата? Интересно е да се размишлява по тези въпроси, макар че науката може никога да не им отговори.

Стимуланти

Стимулантите са дроги, които карат хората да се чувстват в по- голяма степен будни и енергични, като активират или възбуждат нервната система. Днес се използват различни стимуланти: някои са растения, откривани в природата, други са химикали, произведени в лаболатории. Тези различни дроги предизвикват донякъде различни ефекти, продължаващи различно, но всички те повишават енергийното ниво на нервната система по приблизително един и същ начин.

Отделните нерви в тялото ни общуват един с друг електрически и химически. Нервният импулс е електрическо изпразване, което бързо се движи по влакното на нервната клетка. То може да свършва в мускул, жлеза или друга нервна клетка, но винаги има малко пространство между края на едно нервно влакно и следващата клетка. За да се прескочи тази пролука, нервните влакна отвобождават малки количества силни химикали, наречени невротрансмитери, които влияят върху съседната клетка. Някои невротрансмитери са силни стимуланти, които карат мускулните клетки да се свиват, жлезите да отделят секрет, или другите нервни клетки- да изпразват електрически импулси. Най-често срещаният стимулиращ невротрансмитер е химикал, наречен норадреналин или норепинефрин. Той е тясно свързан с хормона адреналин ( или епинефрин ), секретиран от надбъбречните жлези.

Стимулиращите дроги функционират, като карат нервните влакна да освобождават норадреналин или други стимулиращи невротрансмитери. Макар че различните стимуланти предизвикват това освобождаване по различен начин, крайният резултат винаги е един и същ: освобождаването на още повече стимулиращи невротрансмитери. Следователно стимулацията,която хората изпитват, когато приемат стимулиращи дроги, е просто резултат от собствената химическа енергия на тялото, въздействаща върху нервната система. Дрогата просто кара тялото да я произвежда по- бързо и в по-голямо количество, отколкото обикновено.

Това освобождаване на химическа енергия под формата на норадреналин предизвиква определени предвидими промени в психиката и тялото. Кара човека да се чувства буден, нащрек и често щастлив. Кара сърцето да бие по- бързо и може да причини повишаване на кръвното налягане. Той създава промени в кръвообращението, краищата на пръстите и върха на носът могат да изстинат. Поражда чувството за треперене под лъжичката и може да има слабителен ефект.

Някои от тези промени се опосредстват от един клон на нервната система, наречен симпатикова нервна система. Основната му функция е да реагира на спешни ситуации, като подготвя тялото за борба или бягство. Симпатиковата нервна система прави това, като спира несъществените функции и ускорява жизненоважните. Тя разчита на норадреналина като свои химически вестоносец.

Е, норадреналинът действа по подобен начин като адреналина- хормонът отделян от надбъбречните жлези също в спешни случаи. Преживяванията, които карат надбъбречните жлези да секретират адреналин в кръвообращението, създават чувства много подобни на тези, предизвикани от стимулиращите дроги.

Една от причините стимулиращите дроги да са популярни, е че дават временен контрол върху ритмите на будното състояние и върховете и спадовете на настроението. Ако имате да вършите умствена задача в 15 часа, когато мозъкът ви иска да си почива, можете да го мобилизирате да се концентрира върху нея, като вземете стимулираща дрога и така насилите нервната си система да освободи известна част от съхранената химическа енергия.

Друга причина, поради която хората харесват стимулантите, е, че те потискат глада, правейки възможно да се мисли за нещо друго, а не за храна, и човек да се концентрира по- добре върху актуалната задача. Нещо повече, ако не се яде, това още повече още повече увеличава енергията на човека и чувството му за будност.

Разбира се, не всеки е повлиян от стимулантите по един и същ начин: някои хора смятат ефектите им за неприятни точно както за някои качването на влакче на ужасите не е приятно. Далеч от това да правят всеки весел и буден, тези дроги предизвикват у много хора тревожност, паника и безпокойство. Други са толкова чувствителни към стимулантите, че не могат да заспят дори дванадесет часа, след като са взели малка доза. Други получават истински стресиращи симптоми като сърцебиене, диария и често уриниране. Вместо автоматично да подобряват физическото и умственото представяне, стимулантите понякога просто карат хората да вършат по- бързо работата, но по- зле.

Въпреки, че на пръв поглед, стимулантите звучат привлекателно: те могат да ви накарат да се чувствате будни, щастливи, нащрек, енергични, силни, издръжливи на глад, скука и умора. Едно от основните правила на живота обаче е: ЧОВЕК НИКОГА НЕ ПОЛУЧАВА НЕЩО СРЕЩУ НИЩО ( ИЛИ БЕЗПЛАТНИ ОБЕДИ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ) и стимулантите не са изключение от това правило.

Най- сериозните проблеми със стимулиращите дроги са резултат от начина, по който функционират, защото вместо чудодейно да осигуряват безплатни дарове от космическа енергия, стимулантите просто принуждават тялото да отпуска част от собствените си енергийни ресурси. Следователно, когато ефектът от стимуланта избледнее, тялото остава с по- малко енергия от обикновено и трябва да възстанови запасите си.

Хората преживяват това изчерпване на енергията като „депресирано“ или „смачкано“ състояние, белязано от същите чувства, заради чието избягване са взели стимуланта, а именно: сънливост, летаргия, мудност, умствена умора и депресия. Цената, която плащате за доброто чувство, давано от стимуланта, е не толкова добро чувство, когато ефектът от стимуланта премине.

Е, ако сте готови да платите тази цена и да оставите тялото си да презареди, няма нищо лошо в спорадичното използване на стимуланти. Проблемът е, че много хора не желаят да позволят на тялото си да се приспособи отново; те искат да се чувстват добре отново и веднага, така че взимат нова доза от дрогата. Много лесно е да се попадне в модел на използване на стимуланти през цялото време, за да се избегнат потиснатите чувства, които следват първоначалната приповдигнатост.

Индивидуално обучение за развитие на лидерски умения

Индивидуално обучение за развитие на лидерски умения ( по книгите …

Тревожни разстройства

Тревожни разстройства В групата на тревожните разстройства спадат …

Обучение: Стартиране на собствен бизнес

Обучението ще се проведе след като се съберат достатъчно участници …