Шизофренията не трябва да бъде етикет за болния

Признаци на шизофрения

Шизофренията не трябва да бъде етикет за болния, защото той може да живее нормален живот. Вижте как може да стане това.

Научете повече за тази нелека болест, но която може д
а се овладее с подходящите лекарства. В по- долните редове ще получите подробна информация за симптомите на шизофренията.

Симптоми

Симптомите на болестта са изключително разнообразни. Засягат се повечето от сферите на психичната дейност. Особено чести са разстройствата на мисленето. При болните / макар не при всички / се получава разкъсаност на мислите и разпадане на нормалната интеграция на съзнанието на личността или психологическото функциониране, което болният не може да обясни.

Извършва се психичен процес, който разкъсва отделните сфери на психиката. Това се нарича дисоциация и се получава след травма и позволява на личността да се справи по лесно с нея. Дисоциативните разпадания може да засегнат всеки аспект на личностното функциониране. Някои дисоциативни разпадания могат да предизвикат амнезия и се преживяват като тревожни. Това може да извади от равновесие болния.

Дисоциацията е често завършващ механизъм за оцелели от травма. Шизофренията означава разкъсана душевност. Характерно е мислене свързано емоциите на болния, което е откъснато от реалността и е насочено към вътрешния свят, непродуктивно и наситено и идеи, които болния счита за съществуващи, а те не са.

Тези идеи най- често са от параноидния кръг: за преследване, отношение и въздействие. По- рядко се откриват за величие, в това число за изобретение, знатен произход, а също тези хора се отличават с особено силна накърнимост на чувството за справедливост, с упоритост и не търпят поука.

Борят се за утвърждаването на своята гледна точка. Те могат да бъдат фанатични, твърдоглави, властни и нетърпящи поучение. Лесно се обиждат и реагират чувствено. За тях правото на останалите не означава нищо, за разлика от тяхното. Обикновено слабо се интересуват от материално възмездие, а повече от това, „да получат своето право.“ Тези хора са депресивни. Отричат  всичко и имат неоправдан скептицизъм, както и еротични идеи.

От страна на мисловния процес се откриват още нелогични отговори, символност, насилствено влагане или отнемане на мисли. Възможни са още прекъсване на мисълта, наплив на мисли, звучене и четене на мислите, фантазиране и философстване. Към заобикалящия ги свят болните имат съответна и налудна ориентация. Долавят се още симптоми неправилно възприемане на света и раздвояване на собственото „ Аз “. Болният смята, че действията не му принадлежат и това е известно като синдром на Кандински- Клерамбо.

Откриват се споменатите насилствено влагане, четене, предаване, крадене и наплив на мисли, ехо на мисълта. Личността може да има чувството, че някои му говори, а в действителност това не е така, както и различни насилствени чувства. Човекът може да има особено неприятни, мъчителни усещания предизвикани отвън като бодене, натиск, полова възбуда, разпаряне, позиви за уриниране, дефекация. Характерни са сетивни измами за вкус, миризми и докосване.

При кинестатичния психичен автоматизъм болните се оплакват, че техните движения и действия не ин принадлежат, а са резултат от чужди въздействия и не зависят от тяхната воля. Така например ръцете и краката им се движат автоматично, главата им се обръща, а устните им изговарят сами различни изрази / речедвигателни псевдохалюцинации /.

Към споменатия синдром се отнасят още грешните съждения за  изживявания на двойник / съществува един или няколко човека абсолютно сходни с болния /, а също и грешни съждения, за овладяване, истински халюцинации и още редица други. Този синдром се нарича още халюцинаторно- параноиден. Понякога по този начин протича шизофренията.

Разнообразни са разстройствата на волята: качествени разстройства, намаление на волевите тенденции и инициативността, негативизъм прочие. Двигателните разстройства се изявяват като възбуда и кататонен ступор, при който пациентът „застива “ в една поза, без да може да се движи. Наред с кататонния ступор се разгръщат разнообразни симптоми/ тялото на болния придобива необичайна гъвкавост, въздушна възглавница- личността заема неудобна поза, тялото може да заеме ембрионална поза, механично изговаряне на изречения или думи, без да разбират значението. /.

От страна на възприятно- представната сфера се откриват различни слухови халюцинации, между които преобладават вербалните с неприятно съдържание, коментиращи поведението на болния или пък  със заповеден характер. Тук принадлежат и разнообразните псевдохалюцинации. Истински зрителни халюцинации и псевдохалюцинации се откриват по рядко. Те се срещат главно при деца, а също преди заспиване / хипнагогни /. По- чести са тактилните халюцинации, отколкото обонятелните и вкусовите.

Описаните нарушения се изявяват в устната и писмената реч на болния, а също и в евентуалното литературно и художествено творчество. Някои от болните изговарят по особен маниерен начин думите, употребяват нелогични изречения, жестикулират, отговаряйки на гласовете. Среща се и речева възбуда, разкъсаност, стигаща до „ словесна салата “ и други.

По правило почеркът е непроменен , но понякога се срещат различни извращения- служене със символи, своеобразни изкревявания на буквите, употреба на много удивителни, въпросителни, точки, запетаи, създаване на собствена азбука и прочие. На моя позната поставиха диагноза шизофрения.

Един пример:

В. посети психиатър и овладя напълно болестта. Намери решение и на емоционалните си разстройства. Освен приемането на лекарства тя ходеше и на психотерапевт, който и помогна да се справя по- добре с ежедневните дейности и с житейски кризи.

Намаляха постоянните  емоционалните разстройства. Възвърна симпатията и привързаността към близките ,които преди това липсваха. Преодоля отчуждаването. Емоциите възвърнаха своята нормална интензивност. Преодоля избухливостта, немотивираните взривове от афекти и емоционалната реакция и повода за нейното възникване, също и завишеното разбиране на невербалните сигнали на другите. Преди да започне да се лекува моята позната беше завладяна от апатия, която след няколко месеца лечение изчезна.

Най- важното, което се случи беше лечението на основните симптоми при шизофренията, които са различните разстройства на мисленето, емоциите и личността. Симптомите понякога са типични разстройства в интелекта и паметта не се откриват.

Даже и при по- дълготрайни боледувания, когато болният изглежда на пръв поглед изглежда слабоумен, се оказва, че понякога той може да ни удиви със своите остроумни забележки. Тук е по- характерна невъзможността за натрупване на нови знания и неумението да се използват по- рано придобитите.

Сравнително по- чести са нарушенията във влеченията. Откриват се извращения в хранителния инстинкт / използване на нехратителни вещества, като пръст, тебешир, изпражнения, урина, гълтане на парчета стъкло, пирони / и на половия / онанизъм, хомосексуалност, но по- характерно е рязкото му отслабване./

В отделни случаи се наблюдава загуба или извращение на инстинкта за самосъхранение, а именно склонността към самоизмъчване, отрязване на части от тялото, самоубийствени тенденции и други.

При шизофренно болните могат могат да се появят разнообразни соматични оплаквания, разтройства на периферната нервна система, неврологична симптоматика, ендокринни смущения и други, но всички те не са характерни.

Протичане

В общи линии протичането на шизофренията може да бъде проследено в три стадия, но обърнем внимание на първия :

1. Начален, който може да се изяви като остро начало – бурно внезапно начало с обърканост, двигателна и говорна възбуда, страхова напрегнатост, изживяване на витална застрашеност, грешни съждения; подостро начало – начало с невротизъм, необоснован страх за собственото здраве.
2. Стадий на пълно развитие на психозата- в него се очертават нейните пълни разнообразни симптоми.
3. Изходен стадии- той може да бъде определен като ремисия, остатъчен стадии, шизофренен дефект и т.н.

Начален стадии

Неговото долавяне е особено важно за ранната диагностика, но за съжаление то е много трудно поради неговата неспецифичност и бавното му, подмолно прокрадване. Важен ориентир е времето преди развитието на болестта, отклоненията от която могат да бъдат първите прояви на започване на болестта. Нерядко първоначалните изменения се изразяват в недостатъчна активност, слабост на контакта с обкръжаващите, необщителност, затвореност, емоционална хладност, неспособност за продължително напрежение.

Болните се оплакват от чувство на умора, липса на сили, на енергия, от липса на мотивация за работа. Те все повече и повече предпочитат състоянията на пасивност пред активната дейност. Едновременно с това може да се наблюдава раздразнителност и капризност, особено при опит да се активират болните по повод някаква външна причина.

Сами по себе си симптомите са нехарактерни, нетипични и по- скоро са израз на общите отрицателни състояния. При шизофренията обаче те все пак показват някои характерни особености- негативното състояние не рядко възниква и се развива без никаква връзка с друго заболяване, явявайки се израз на вътрешния, болестен процес.

Друга важна в диагностично отношение особеност на началния стадий на шизофренията е сфецифичният емоционален фон. Най-често той се изявява със състояние на потиснатост, усещане за тревожност и тъга и, което е особено важно е, че болният престава да се интересува от това, което е било по- рано особено значимо за него. Болният се обръща повече към своите вътрешни преживявания, захвърля учението, книгите, престава да се интересува от живота на семейството.

От страна на вътрешните органи могат да се наблюдават неопределени усещания неопределени усещания, които са много разнообразни и не винаги отчетливо формулирани от самите болни. Обикновено те казват, че нещо им става в стомаха, че походката им се е изменила, че става същото с израза на лицето, цвета на кожата и че въобще те не са вече същите.

В редица случаи неприятните емоционални състояния се свързват не толкова с патологичното възприятие от собственото тяло, колкото с измененото възприемане на околния свят. Така възприемането на околните престава да предизвиква привичните за индивида емоции, лицата на обкръжаващите стават като че ли сиви, безизразни, изгледите от природата- лишени от привлекателност. Това се съпровожда обикновено със склонността на болните да се уединяват и да странят от хората.

В някои случаи възникват пристъпи от нереални страхове, явяващи се без всякакъв повод, нерядко нощем. Пристъпът от страх може да възникне по някаква асоциация или при някаква ярка фантастна представа.

В началния стадий могат да се наблюдават и редица соматични разстройства: главоболие, леко повишаване на температурата, изпотявания, Синкавочервен цвят на крайните части на тялото – пръстите на ръцете и краката, ушите, носа, устните. Също така намаляне на теглото, разстройства на съня.

Към явленията на начеващата шизофрения могат да се отнесат и неочакваните остри или бавно настъпващи промени в характера. Характерът е сред най- устойчивите свойства на психиката, които се оформят през ранните години от живота на човека. Внезапната промяна в характера винаги трябва да ни насочи към евентуално „ отключване “ на шизофренията.

Независимо, че шизофренията е едно стряскащо заболяване трябва да се помни, че трябва да бъде потърсена помощ от специалисти. Болният няма да се излекува от болестта ако не се вземат мерки.

Ако тази статия ти е харесала моля, подкрепи ни във Facebook.