Вече можеш да разбереш причините за депресията и когато ги премахнеш ще се излекуваш от тази болест. Това аз наричам „ комбинативен подход за справяне с причините за депресията „.
Моя близка потърси причините за депресията и успя да ги премахне за 19 дни. Ето и причините за тази коварна болест.
Какви са причините за депресията? Относно депресията причините за нея са повече от една. Те могат да бъдат външни или вътрешни. Външните са : физическите промени и заболявания, стресогенните фактори в околната среда и, най-вече, емоционални сътресения като тежка лична загуба, проблематични взаимоотношения, финансови проблеми и всяка житейска промяна, свързана със силен стрес – в това число онези, които са желани.
“Вътрешните” причини за депресията са много по-трудни за идентифициране. Някои хора са по- предразположени към депресия и това се дължи на наследствени фактори . Ако няма външни причини за появата на депресия такива хора могат никога да не я отключат.
Затова и предразположението или индивидуалната диспозиция е едно от основните неща, които се вземат под внимание в търсенето на помощ. Личностните характеристики също могат да са причина за депресия. Това са ниската самооценка и песимистичния възглед за живота.
При един и същ фактор различните хора реагират по различен начин- едни могат да отключат депресия, а други- не. Дълбоките причини за депресия се коренят в ранното детство и във възпитанието, което си получил. Отношение има начина, с който се свързваш с другите и как понасяш загубите и трудностите в живота.
Тези “отпечатъци” или модели неусетно се пренасят в настоящето и повлияват твоята оценка и реакциите ти на обстоятелствата и събитията втвоят живот. Затова и в психотерапията, помощта, насочена към преодоляване на депресията, обръща внимание на емоционалната памет и по този начин търси онова познание, което би помогнало на личността ти да възвърне своя баланс. Най-често, причината за депресивното състояние се крие в комбинация от наследствени, психологически фактори и такива на околната среда.
Какво те кара да изпадаме в депресия? Можем ли сами да си помогнем? Нека потърсим заедно отговорите на тези въпроси…
Разстройват ни не събитията, а личното значение, което им придаваш. Отношението ти към нещата, които се случват с теб и по- точно негативното отношение, което им предаваш те прави болнен от депресия. Всички психологически разстройства се дължат на отрицателното изкривяване на информацията.
Това води до грешни разбирания и непреодолими пречки за постигане на целите, които желаем. За да се справим с депресията е важно да разберем причините за нея.
- Когато трудно казваш “Не”– Това означава, че ти липсва асертивност – т.е. способността да заявяваме, да отстояваме и защитаваме нашите права, мисли, чувства, желания, нежелания, без да отричаме или унижаваме тези на другите. Моята близка се научи на асертивно поведение. Асертивността може да се онагледи по следния начин: първо признаваш правото на другия да изкаже своята позиция и след това изказваш своите желания и утвърждаването ти. Например: „ Може би ти се чувстваш тъжен и уморен, но аз имам нужда от време за себе си „.
Как си помогна: Научи се да казва “Не” – когато иска да каже “Не”; и “Да” – когато иска да каже” Да”. Това е уважение и към себе си, и към другите. Показва зряло и здравословно утвърждаване на личното пространство.
- Когато не изразяваш гнева си зряло и от 1 лице, една от възможните му трансформации е в депресия. Близката ми осъзна, това е важно по две причини: първо твоето подсъзнание разбира, че става въпрос за един човек и това си ти и второ, когато говориш в първо лице единствено число поемаш по- голяма отговорност за случващото се в твоя вътрешен свят и този, който те заобикаля.
Как си помогна: Тя прие и призна правото си да изпитва чувства, включително и гняв. Как се справи с гнева? Просто започна да спортува. Така изразходи голямо количество енергия и се освободи от гнева. Разбра, че ако тя не уважава чувствата си, вероятно и другите няма да ги уважават.
- Прекалено много угаждаш и се нагаждаш към другите,до степен на обезличаване – това е краен мазохизъм, придружен с фрустрация за “непризнатите усилия и достойнства”. Тогава депресията придобива значението на: “гневен съм, защото съм неудовлетворен; и – чувствай се виновен, че съм зле”. Тук отново може да ти помогне асертивния подход.
Как си помогна: Започна да прави неща за себе си, без вина и със съзнанието, че това нито наранява, нито ощетява другите.
- Когато самооценката ти е ниска– налице е едно негативно себевъзприемане, намиращо израз в мисли за непригодност, незначителност, че си нежелан, излишен, безполезен. Тя довърши изречението „ Аз съм… “ 12 пъти. Например : „ Аз съм умен “ и видя, че наред с недостатъците ти има и положителни качества. Изпълняваше всеки ден малки предизвикателства в ежедневието. Например приготвяше ястие, което е ново за нея.
Как си помогна: Повиши самооценката си, знаейки, че това става през поведението ни и справянето с трудности.
- Когато мислиш за неща, които влошават настроението ти.
Как си помогна: “Да допуснем” в мислите и съзнанието ти положителни мисли, с които да изграждаме ново убеждение и “виждане” – за хубавото, доброто, красотата – в нас, в другите и в света. В крайна сметка, и денонощието има тъмна и светла страна. Не мисли поляризирано. Нещата не са нито бели, нито черни. Търси златната среда и ще видиш, че „ медала “ е с две страни. Отношението ти към нещата ги прави такива каквито са.
- Когато си прекалено съвестен и перфекционист.
Как си помогна: Отказа се от перфекционизма – защото така първо игнорира човешката си страна; второ – показва, че се състезава с другите за победа (каква?!); трето – перфекционизмът винаги затруднява действието и води до тревожност. Перфекционизмът е признак на невроза. Справи с невротичните симптоми и перфекционизма изчезна.
- Когато си прекалено амбициозни и насочени към високи постижения– тогава всяка крачка назад се преживява като катастрофа, а провалът – като нещо непоправимо. Постави си близки и не високи цели и самооценката й се повиши. Как си помогна: Преразгледа амбициите си – някои от тях се оказаха нереалистични, а и разбра, че от един “провал” може да научим много повече, отколкото от успеха.
- Когато трудно се разделяш– Когато близостта (в случая с предразположените към депресия близостта се бърка със сливане) е основна ценност, всяка раздяла, отхвърляне, загуба се преживява изключително трудно. Придай смисъл на събитието и помисли какви ресурси имаш да се справиш със загубата. Ресурсите могат да бъдат финансови средства, помощ от приятели или семейството, соматично състояние, жилище и други.
Как си помогна: Научи се да “пуска и да се разделя” – в крайна сметка цената, която плаща е за нейното израстваме, е в умението да се разделя – със ситуации и хора.
- Когато гледаш на живота като изпълнен само с приятни преживявания – тогава случаите на неизбежен душевен дискомфорт се преживяват като фатални. Не забравяй, че нещата в живота не са нито само добри, нито само лоши. Най- тъмна е нощта преди зазоряване.
Как си помогна: Осъзна, че наличието на временен емоционален дискомфорт е нормална част от живота на всеки и, че продуктивните и творчески решения в такъв момент са най-доброто, с което можем да го преодолеем.
- Когато потискаш агресията си– разбирана като жизнена енергия , т.е. не я насочваме навън, а навътре. Научете се да реагирате различно на гневните изблици в нещо конструктивно. Най- общ пример, е когато агресивната енергия се превръща в професия. Например хирургия или бокс.
Как си помогна: Няма ниска и висока енергия – има свободно течаща или задръстена. Вместо да се насочва саморазрушително агресията/жизнената енергия навътре, да й дадем конструктивен израз.
- Когато отказваш да поемеш отговорност за себе си.
Как си помогна: осъзна, че нейните чувства, желания, нежелания, интереси, потребности, живот – са нейна отговорност. За тях грижата е нейна и ако иска да и е хубаво, да създава обстоятелствата, да поеме инициатива, да вземе нужните решения.
Когато си потиснат, трудно може да си обясниш причината за състоянието си. В повечето случаи депресията не се развива вследствие на едно единствено събитие. Напротив, това е резултат от множество фактори, в това число биологични и генетично заложени, освен неблагополучие по постигането на собствени цели и случили ни се неволи…
12.Въпрос на биология…
Медицината не е наясно все още какво се случва с мозъка на човек в депресия, но определено има различия в синтезирането на някои вещества и най- вече невротрансмитерите
Чрез невротрансмитерите мозъкът изпраща определени команди към организма. Например чрез тях нарежда на сърцето да бие, на белите дробове да дишат, на стомаха да храносмила. Те въздействат на настроението, съня, способността ти да се концентрираш, теглото ти и пр. И носят редица негативи за тялото и здравето ни като цяло, когато е наличен дисбаланс в синтеза им. А затова могат да повлияят стресът и напрежението, непълноценният хранителен режим – оскъдното хранене или преяждането – генетичният фон, срещата с токсични вещества, употребата на лекарства, алкохол и кофеин…
- Склонността към депресия се и наследява…
При проучвания се намира, че склонността към депресия се предава в семейството. Много вероятно е при родители или прародители, страдали от емоционални разстройства, този проблем да се срещне и при поколението. Експертите предполагат, че това се дължи на предаването на определен генетичен материал, който по някакъв начин играе роля за формирането на реакциите и устойчивостта към стрес. Тук не става въпрос само на предаване на стереотип на поведение в семейството, тъй като са описвани случаи, при които откъснати от биологичните родители деца проявяват склонност към депресия, типична за тях, въпреки че са възпитавани по съвсем друг модел.
- Открива се „дискриминация“ по пол
Жените два пъти по-често изпадат в депресия отколкото мъжете. Фактор са хормоналните промени, които протичат в женския организъм, свързани с репродуктивната способност, за всеки месец отделно и с напредване на възрастта. В миналото обществото не е предоставяло възможност жените да се реализират в професия. Те са се реализирали единствено като домакини, съпруги и майки, което може да доведе до депресия.
Към днешна дата, социалните роли при жените значително са се увеличили. Жените работят, градят кариера, грижат се за семейството. Увеличаването на задълженията води до силен стрес, който от своя страна до депресия. По-слаби на стреса са жените преди менструация. Влияние на емоционалното им равновесие има всяка една хормонална промяна, било тя заради здравословен проблем, бременност или менопауза. Критични периоди са бременността, времето след раждането и менопаузата.
Но. Нека не забравяш, че депресията не подминава и представителите на силния пол, защото при тях тя е още по-сериозна, тежка и често с фатален изход…
- Годините депресират…
С напредване на възрастта ставаме по-податливи на стрес. Това от една страна може да се обясни с начина и качеството на живот в късните години – възрастните са по-самотни, възможен е развод, загуба на дом, съществен момент е загубата на семейния партньор… Потиснатостта може да се обясни и от чисто физическата немощ на възрастния човек, който постепенно губи независимостта си да се справя не само с предизвикателствата на деня, но и с обичайните делнични дейности. Допълнително възрастният човек вече е обременен с изявили се у него заболявания, които допринасят за преекспониране на предходния проблем. Всяка голяма промяна, включително и желана може да предизвика депресия. Например бракосъчетание.
В същото време не бива да подминаваме и факта, че на депресия са склонни и децата, особено тийнейджърите. За тях не е лесно да се превърнат във възрастни. Хормоналните промени, новооткритите неща от живота ги прави уязвими към депресия. Една от групата хора, при която депресията отнема живот, са именно тези малко по-големи деца.
- Здравословното състояние е немаловажен фактор
Има състояния, които директно оказват влияние на настроението, независимо от възрастта, каквито са тироидните заболявания и хроничната болка. Други влияят по директен и индиректен път – например наличието на сърдечно заболяване или диабет накърнява индивидуалната независимост, налага се и съобразяване с редица условия, за поддържане на доброто здраве, което в повечето случаи е в ущърб на поддържането на доброто самочувствие. Раковите заболявания представляват истински бич за психиката… Ако човек има физическо увреждане той трудно ще се предвижва, ще бъде зависим от други хора, което влияе на психичното състояние.
17.Емоционалните травми отнемат години живот и повече…
Независимо от характера им – дали заради загубата на любим човек, развод, предателство, загуба на работа или дом, още повече при претърпяно насилие – събития от подобен род имат силно травматичен характер за психиката ни. Нормално е да изпаднеш в тъга, да загубиш жизнеността при подобни случаи, но когато потиснатостта продължи твърде дълго крие рискът от изпадане в тежка форма на депресия е голям. Подадената ръка на близки при подобни събития е безценен жест. А да се потърси професионална помощ не е проява на слабост, а напротив на сила и разум, за да се устои на несправедливостта в живота. Освен това нелекуваната скръб може да доведе до сериозни психични проблеми.
- Всъщност, всяка една промяна…
Всъщност, всяка една промяна в житейския ти път може да се окаже ключ към хлъзгавата пътека по загубата на емоционалното равновесие и изпадане в по-тежко психично разстройство. Бракът, появата на дете, смяната на работата, на местоживеенето, са част от по-сериозните промени в живота, които изпитват личните ни възможности да се справиш с новото.
19. Прием на медикаменти и зависимости
Приемът на лекарства, особено при хронични заболявания, сам по себе си разстройва. Налага се спазването на определена дисциплина, за да не нарушиш графикът или се понесеш страничните ефекти. От друга страна всяко едно лекарство влияе на биологията на организма, от там има и въздействия върху редица процеси, включително и на настроението. Някои влияят директно и на определени функции на мозъка.
Подобен е проблемът и със злоупотребите с алкохол и забранени вещества. Няма алкохолик в добро настроение, както няма наркозависим, който да не е изпаднал в депресия…
Повечето хора не са в състояние да си дадат сметка, защо се чувстват потиснати. Мнозина крият и отказват да признаят депресията си. Независимо от случая по-важно е депресията да не се разглежда като личностен провал. Тя не може да е производно на характера. Никой не е защитен от изпадане в подобно дефицитно психично състояние. Като грешка може да се разглежда единствено – да се предадеш на отчаянието – вместо да се мобилизираш останалите сили за справянето с депресията и намирането на себе си.
Всичко това може да ти е полезно да разбереш причините за депресия и как да си помогнеш. Никога не забравяй, че ако не успееш сам има специалисти, към които да се обърнеш.
Ако тази статия ти е харесала, моля подкрепи ни във Facebook.
