Още от самото раждане започва да се изгражда връзката на детето с родителите. Това особено се отнася за майката. Когато носи плода в утробата си той усеща и реагира на нейното емоционално състояние.
Взаимоотношенията между родители и деца се отразяват в най- голяма степен на най- малките. Те могат да помогнат на децата да станат такива каквито могат и искат да станат, но тези взаимоотношения може и да са причина за множество терзания, душевна мъка, разочарования, чувство за надвиснала заплаха. Тези негативни емоции могат да накарат малчуганът да се държи хладно и резервирано.
Обгръщайки детето със своята топлота, загриженост и откликвайки на неговите нужди родителите изпълняват ролята на най- важните и значими хора за детето.
Каква е ролята на родителите за психичното състояние на децата? Бих казала, че тя е основна. Мисията на родителите е да задоволят потребностите от доверие и сигурност; от защитеност и принадлежност; обич и топлина; значимост, уважение и признание; потребността от разбиране на света, постижение и подкрепа. За по- големите деца са важни потребностите от самоосъвършенстване, социална и професионална реализация.
Приемането на ценностите на родителите като свои децата усвояват посредством общуването. Знанието на детето за самото себе си и нивото на самооценката му зависят от оценката, която му дават родителите. Благодарение на тяхната безусловна любов малчуганът изгражда усещането си за собствена идентичност т.е. че е уникално и отделно от заобикалящият го свят. А какво ще бъде отношението му обектите и живата природа зависят от диалога с най- важните за него хора.
Родителите имат силата да упражняват контрол над своя наследник, но в нашият съвременен свят сякаш децата „управляват“ родителите си. Това не бива да се допуска, тъй като неопитното и неузряло човече се нуждае от наставник, пък и то не може само да си осигури изброените по- горе потребности. Те трябва да дойдат „отвън“, за да може рожбата ви да ги приеме за свои, да ги почувства и осъзнае като възрастен.
Прекалено силният контрол и строгост се асоциират с липса на любов и враждебност от мъниците. Нужно е да се намери баланс. Излишни и вредни са задоволяването на всякакви капризи, защото децата имат нужда от граници, за да пораснат здрави възрастни.
Вашето хлапе винаги трябва да усеща, че го обичате и подкрепяте, но трябва да знае кое е позволено и кое- не. В никакъв случай не трябва да се толерира агресия, въпреки, че съм чувала много родители, които казват, че не знаят как да възпитават децата си. От една страна детето не трябва да е агресивно, а от друга, ако не е към него са агресивни. Решението е от малки децата да се учат да защитават интересите си, без това да пречи или наранява околните. Има множество социално – психологически тренинги за родители по темата за възпитанието на децата. Ако родителят усъвършенства себе си той ще бъде най- добрия възпитател, защото мъникът ще го имитира. И така, мили родители станете самите вие успешни, защитаващи интересите си по подходящ начин хора, за да предадете „щафетата“ на следващото поколение. И не забравяйте да направите живота си щастлив, за да бъдат и децата ви щастливи!
