Category: <span>психология</span>

Индивидуално обучение за развитие на лидерски умения

Индивидуално обучение за развитие на лидерски умения

( по книгите на Ричърд Брансън „Методът Върджин“ и Джон К.

Максуел „Петте нива на лидерството“ )

Първи Модул -Учи

1. Търсете мнението на приятели или близки- Не се притеснявайте да казвате : „Сбърках и дължа извинение на всички“ . Поправете грешката си и поемете отговорност за случващото се и продължете напред.

2. Може да сгрешите, ако мислите, че знаете какво мислят потребителите или подчинените. Ако семейството и приятелите използват продуктите, които продавате би било пълна глупост да не се допитате до тях.

3. Ако нещо в бизнеса или организацията не работи, променете го и оповестете промяната. Това може да са малки детайли, които показват разликите между „задоволителен“ и „Уау“ резултат. Хората трябва да си кажат: „Не мога да повярвам, че са се сетили за това“. Вярвайте на собствените си клиентски инстинкти. Ако Вие не харесвате даден продукт или услуга много е вероятно повечето хора да не го харесват.

4. Влезте в ролята на клиент и проверете дали телефона Ви за контакти се вижда ясно и дали достъпа до него е лесен. Опитайте да се свържете със себе си. Дали ще чуете неубедителното: “След сигнала оставете Вашето съобщение“ или „Телефона на абоната е изключен или е извън обхват“.

5. Решавайте бързо и ефективно проблемите на работното място и това ще доведе до дългогодишна лоялност на Вашите клиенти. Действайте на принципа: “Пръв разбери, пръв разреши“. Ако можете да се справите с един проблем веднага, то ще спестите всички тревоги на клиента плюс време и разходи на фирмата или организацията Ви. Това ще запази и клиента за в бъдеще. Не мислете само за приходите, а се стремете да вършите работата си добре. Това няма да остане неоценено и вие ще спечелите още клиенти. Хората на ръководни позиции, които се грижат за най- дребния детайл в полза на клиента е важно да се погледнат отстрани, а не да мислят само за цената на стоката / услугата.

 

6. Вижте се с погледа на конкуренцията- онзи който е стигнал до поста на ръководител не му е бил подарен. Когато наемате хора, освен прилежното CV трябва да оцените и визията им за бъдещето и постиженията им от миналото. Задайте въпроса:

‘‘Какво ще е първото нещо, което ще промениш, ако получиш работата?“. Мислете стратегически и подобрете уменията си за работа с хора. Можете да направите това като казвате не просто:

„Здравейте ! Как сте ?“, а да навлезете в дълбоки импровизирани дискусии с всички бъдещи служители. Най- важното е да се съобразите с получената обратна връзка вместо просто да кажете: „Ще помисля“.

Втори Модул -Говори

1. Великите лидери почти винаги успяват да опростят нещата и да изяснят спорове, дебати, съмнения и да предложат решения, които всеки да разбере.

2. „Кратко и ясно“ винаги печели- спокойно можете да кажете:

„Животът е прекалено кратък. Да си дойдем на думата“. Изкуството да свеждаме мислите до най- малко думи се учи с практиката и отнема време. Всичко, което е по- дълго от една страница е прекалено дълго.

3. Когато трябва да държите реч предоверяването на техниката е опасно, тъй като тя се разваля. Подсигурявайте се с разпечатка на презентацията, в случай, че се появи проблем. Най- великия оратор на всички времена – Чърчил е казал : „Добрата реч е като женска пола: достатъчно дълга да покрива обекта, и достатъчно къса, за да предизвиква интерес“. Добрата презентация е не по- дълга от 25 мин. Имайте предвид, че импровизираното говорене е трудно. Можете да направите така: започвайте седмица-по- рано, пишете импровизираната реч и я научете наизуст. Съвет към изнервените оратори: поемете дълбоко дъх. Подходящата дума може и да е ефектна, но нито една дума не толкова ефектна, колкото паузата в подходящия момент.

4. Безсловестна реч- Хората прекарват много повече време в обсъждане на темите, които говорещият не е застъпил.

5. Думи и изрази, които е най- добре да избягвате.

– ЪЪЪ, ааа, „ нали“ и „така да се каже“

– Това не е лоша идея

– Това няма да ви хареса, но….

– Това е различно

– Има ли сме и по- добри времена

– Нека се върнем на това по- късно ( това може да се използва, ако наистина знаете отговора и се върнете наистина с отговора)

– Въпреки това

– Без коментар

– Окей

 

6. Малките думи, които могат да изминат дълъг път ( или какво е най- добре да казвате )

-Не съм сигурен- вие какво мислите( човешко е да не знаете всички отговори, а и това означава, че цените мнението на служителите си )

– Какво мислите

– Пропускаме ли нещо

– О, стига, спестете ми тези глупости ( вероятността служителите да се съобразят веднага е доста голяма )

7.Говорете с другите така, както искате да говорят с Вас- използвайте „вълшебните “думички „моля“ и „благодаря“.

-Хората се чувстват много по- удовлетворени, ако шефът им оценява тяхната работа.

– Пишете благодарствени писма на ръка. Трудът, който сте си направили няма да остане незабелязан.

– Поканете служителите си и техните близки да прекарат почивните дни с Вас.

Трети Модул- Правила

1. Създайте правила във фирмата Ви: Приканете служителите си да спазват следните правила.

Това, което трябва да бъдат и правят:

–  Искрени

–    Да бъдат себе си

–    Да отдават цялото си внимание

– Да намират общото

–    Да се опитват да запомнят лицата

–    Да бъдат емпатични и да не забравят, че всички хора са различни.

–    Да споделят това, което знаят

–    Да забелязват кога лидера е склонен да отстъпва

–    Да изграждат взаимоотношения

–    Да се забавляват

 

Това, което НЕ трябва да бъдат и правят:

   -Да се забавляват насила

–    Да се държат неестествено или да говорят по сценарии

–    Да прекъсват

–    Да бъдат високомерни

–    Да бъдат прекалено заети

–    Да приемат лично, ако хората не искат да говорят

2 Кутии за обяд- насърчавайте служителите да общуват по време на обяд и ако сте шеф трябва редовно да се присъединявате към тях.

3. Добро срещу „еволюцията на злото “- целта на доброто лидерство е да движи бизнеса напред и да намира нови широки пътища, по който той да се развива и просперира. Слабото лидерство е статично, бранещо статуквото и лежащо на стари лаври, ако има такива.

4. Ръководене от периферията- лидерът трябва да остане в играта, щом веднъж е пуснал топката на терена и трябва да подсигурява по- нататъчната промяна. Трябва да предлагате нови продукти / услуги непрекъснато.

5. Съдбата обича смелите- късмета е това, което се случва, когато подготовката срещне добрата случайност. Има много съдбовни ситуации, които се случват веднъж в живота и когато се намирате на правилното място в правилния момент може да се създаде възможност, без каквато и да е предварителна подготовка за самия момент. Трябва да можете да разпознавате такива ситуации и да ги „сграбчите“.

Четвърти Модул – Типично нетипичен

1. Любопитството е здравословна черта на бизнес лидерите и също много продуктивна черта- търсене на нови поприща и идеи.

2. „За всеки влак си има пътници“- това, което на едно място се приема добре, на друго няма да е така. Едва ли ще можете да издържите теста на глобалния вкус. За това насочете продуктите си/ услугите в определена „ниша“ към конкретни потребители.

3. Назначете „правилните“ служители във фирмата си, защото това е от ключово значение за бизнеса Ви.

4. Лоялността се печели трудно- клиентската лоялност не е нещо, което може да се купи и да се задържи с подкупи, със случайни талони за отстъпка. Ако искате да разграничите продуктите и услугите си от онези, които конкурентите Ви обичайно предлагат, трябва да разберете, че най- важните клиенти са тези, които се мотивират от нетипични стимули. Рекламата от уста на уста и в социалните мрежи, може да направи дори повече от социалното Ви положение. Да получите репутация на компания с нестандартен подход към нуждите на клиентите е истинско предизвикателство. Това е много по- забавно, отколкото да поддържате някакво посредствено ниво, където никои не е перфектен.

Пети модул- Големите компании

1. Отношението на голения към малкия- докато е начинаещ, напредващ хаотично и драпащ за оцеляването си, един бизнес се сблъсква с много по- малко застрашаваща го конкуренция, отколкото, когато започне да бележи успехи.

2. Преведи ме през мрака – големите компании обикновено намират начин да победят със сила всеки досаден новак. Затова новодошлите трябва да знаят, че терена е всичко друго, но не и равен. Големите още повече се объркват, когато не напирате да стъпвате в тяхното поприще, а спринтирате напред- назад около „страничните линии“, докато те се блъскат в средата. Знайте, че когато крещят за фал, това винаги работи.

Шести модул- Различното мислене, различно действие

1. Да мислим различно не струва повече, а те задължава да се откажеш от старите неща. Никоя компания няма да плати за маркова кампания, която казва: „Ние сме толкова добри, колкото и останалите в нашата област“.

2. Ценете уединението си- има някои правила в публичните компании, които стартъпите трябва да са усвоили още първия ден. Изискванията за очетност на публичните компании не остават никаква възможност за творчество в счетоводството от типа „ще се тревожим за това по- късно“, което много нови компании практикуват с години.

3.Малки кучета, но с остри зъби- създаването на силен афинитет към бранда е по същество същото като онова, което винаги сме правили- да проникнеш в хаоса с послание, което те сграбчва за гърлото.

4. Доказано важни клечки- да вършиш правилните неща и да се научиш да реагираш бързо в дадени ситуации може да е заразно.

Седми модул- Иновацията не е нищо ново

1. Теория и практика- „това работи на практика, но не и на теория“. Правете това, което Ви носи печалба независимо от това дали можете да докажете принципа, по който работите.

2. Иновация- ре- иновация- колкото повече се променят нещата, толкова повече остават същите. Някои от най-скорошните иновации ни преподават уроци за подобни инициативи, които някои се опитал да внедри с по- стари бизнеси.

3. Продуктът прави рекламата- един бизнес може да загуби посоката и да похарчи много пари за реклама, вместо за продукти.

4. Просто да повися в чакалнята- направете салони, където Вашите клиенти могат да почакат, докато им дойде реда. Предлагайте напитки и кът за игра на децата.

Осми Модул- наемане на персонал

1. Защо наемането трябва да е преоритет номер едно- лично трябва да избирате хората, които ще наемате и трябва да им вярвате на 100%.

2. Ако наемете хора, които да избират персонала ви Вие слушайте и наблюдавайте не просто какво се говори, а следете дали езикът на тялото не дава сигнали, че онова което какдидатът казва се различава от това, което мисли. Дружелюбно ли са  настроени  всички?  Естествено  не  е необичайно да имаизвестно неудобство и притеснение, но търсете човек с чувство за хумор, който е забавен, приятелски настроен и загрижен, защото такъв човек е по- вероятно да разбира екипната работа и да помага на останалите. Ако усетите изключителна нервност разчупете леда като помолите кандидата да разкаже виц. Удивително е как дори лошото разказване на виц може да накара човек да се смее на себе си и да излезе от черупката си. Освен това не прибързвайте със заключението заключението, че някои, който през последните години е сменил 5 пъти работното си място „не може да се задържи на работа“. Може би работодателя не може да го задържи. Бъдете откровени и задавайте точните въпроси, например какво търсят и защо трябва да ги наемете, ако ще останат при Вас само една година. Преди всичко не разчитайте само на квалификациите. Човек   с множество дипломи във Вашата област не винаги е по- добър от някой с богат опит и чудесни личностни качества. В този ред на мисли определянето на някои като свръхквалифициран за позицията е абсолютно безсмислено, ако човека иска промяна или нова посока.

3. Давайте шансове на хората- първото впечатление не трябва да е определящо, но не забравяйте, че първоначалната реакция при срещата с интервюирания вероятно се основава на най- доброто впечатление, което могат да създадат. Някои на пръв поглед странни птици са крайно  необходими: отцепниците виждат в заплетените ситуации възможности, които проблеми могат да влияят. Те могат да влеят нова енергия в целия Ви екип. Когато е възможно повишавайте служителите си. Така изпращате сигнали на хора от фирмата Ви.

Тревожни разстройства

Тревожни разстройства

В групата на тревожните разстройства спадат няколко диагнози като най- значимите са:

  • Фобия, агорафобия, социална фобия ( страхова хистерия )
  • Паническо разстройство ( страхова невроза )
  • Генерализирана тревожност ( страхова невроза )
  • Смесено тревожно-депресивно разстройство
  • Обсесивно –компулсивно разстройство ( натраплива невроза )
  • Постравматично стресово разстройство
  • Дисоциативни ( конверсионни ) разстройства ( конверзионна хистерия )
  • Соматоформни разстройства ( конверзионна хистерия )
  • Психосоматично разстройство ( конверзионна хистерия )
  • Хипохондрично разстройство.

Нормално е за всеки човек да се тревожи в някакъв етап от живота си и това зависи от ситуациите, в които се намира той и от неговия характер. Тревожността е необходима, за да ни предизвика да решаваме своите проблеми. Ако един студент се тревожи за оценката на изпитите той ще отдели повече време да се подготви. Това важи и за много други ситуации.

Който има по- висок праг на тревожност, си осигурява по- добри възможности за развитие. Тревожността се превръща в болест, когато в центъра на нашето внимание се настанят тревожните симптоми. Когато в положителна ситуация изпитваме негативни емоции.

Проявленията на тревожност са всъщност приготовление на организма за борба или бягство, но при паническото разстройство причината не се осъзнава. Може да се каже дори, че паническото разстройство се изявява, когато човек има най- малко проблеми. Паническата атака също започва внезапно, без да е предизвикана от определено място или събитие ( това не се отнася до фобията ). Затова начинът да се страви пациента със страха е да се изледва несъзнаваното, конфликтите и заплахите.

При тревожните разстройства учестеното дишане и сърцебиенето са необходими, за да се повиши притокът на кръв. По този начин мускулите се стягат и може да се усети болка или треперене. Кръвта преминава в мускулите и води до прежълтяване. Повръщането и позивите за ходене до тоалетната са с цел освобождаване на тялото от тежестите. Повишава се телесната температура и болния започва да се поти.

Соматична болест

Лекарите не откриват соматична болест и пациентът е насочен към психиатър. Това се посреща с недоверие в компетентността на лекаря и болния започва да търси друг. От една страна лекаря е прав, че няма соматична болест, от друга тревожния пациент е прав, че не предизвиква нарочно тези състояния и не може да ги контролира, което е признак на разстройството. Това води до риск да се прекратят всякакви опити за лечение и задълбочаване на проблема.

Повишената тревожност е причина пациентът да мисли негативно за случващото се. Нарушават се законите на логиката. Това се изразява в:

  • При наличие на много причини за едно нещо се вярва на най- негативната.
  • Ситуациите и собствената личност се разглеждат като абсолютно добри или като абсолютно лоши.
  • В реакциите на тялото се търси болест.
  • Стремеж към контрол на мислите, за да се подобри обстановката.

Паническите разстройства

Паническите разстройства се проявяват и в поведението, като човек започва да избягва местата, където се е случила кризата. Възможно е човек да започне да изпълнява ритуали, за да справи с тревожността и натрапливите мисли. Всичко това е с цел бягство от действителността и презастраховане от кризата. Това може да доведе до инвалидизация на личността.

Проявите на тревожността ( в тялото, мислите и поведението ) се предизвикват едни от други и се засилват. По този начин пациентът започва да се върти в порочен кръг. Повечето хора вярват, че проблема не е толкова сериозен, но това не е така. Единствено системното лечение с антидепресанти и психотерапия може да помогне. Може да се приложи лечение с лекарства, автогенен тренинг или друг вид психотерапия.

Единствено психиатърът може да вземе компетентно решение относно лекарствата ( не невролог или още по- малко психолог )- дали да се комбинират с други или не, колко време трябва да се приемат и т.н.

Най- общо казано правилните лекарства са антидепресантите, а грешното- бензодиазепини ( успокоителни ). Антидепресантите се приемат продължително време и по часове. Започват да действат след 2-3 седмици и към тях не се установява зависимост. Могат да имат странични ефекти. Ако в несъзнателната сфера личността има нерешени конфликти спирането на лекарствата може да доведе до завръщане на симптомите. Затова психотерапията е за предпочитане пред медикаментите или в комбинация. Успокоителните са единствените лекарства в психиатрията, към които се предизвиква зависимост и затова не трябва да  се приемат продължително време. Абстиненцията от бензодиазипини е равносилна на тази от хероин. По тази причина много пациенти биват хоспитализирани с цел отказ от тези опасни медикаменти.

Друг начин за спасение от тревожните разстройства е релаксацията ( йога, автогенен тренинг и други ). Представляват съвкупност от методи, които имат за цел:

  • Отпускане на мускулите на цялото тяло, някои от които стягаме неволно.
  • Да се забави дишането, тъй като то се извършва учестено по време на криза.
  • Презизвикване приятни спомени и представи , като природни картини например.

По отношение промяната на мисленето се оказва, че не е толкова лесно то да бъде променено. Причината затова е, че повечето мисли са несъзнавани, но чрез психоанализ пациента може да достигне до прозрения за себе си и света около него. Това може да се окаже лечебно. Чрез когнитивно- поведенческа психотерапия се постига промяна на отношението към проблема, което е по- реалистично и адаптивно.

Стратегията, което може да се приложи във връзка с поведението е човек да си постави за цел да не избягва застрашаващите го обстоятелства. По- добре е да се лекува вместо да приеме ограниченията- първо лечението, а след това търсенето на работа, съответстваща на образованието, интересите и възможностите.

Ще представя някои тактики, които целят промяна в поведението.

  1. 1. Системна десенсибилизация– човек се оставя в ситуацията, от която се страхува в спокойно състояние. Да се приближава все повече до нея и да остава по- дълго под нейно влиние.
  2. Наводнение– внезапно и силно подлагане на ситуацията,която предизвиква тревожност. Трябва да мине през всички етапи на ужаса и да види, че нищо лошо няма да се случи.
  3. Награди и наказания– човек може да си определи някакви награди за успехите и наказания за провали.

Въпреки ефекта от тези техники не бива те да се надценяват.  Болния не разбира, че причината е  несъзнавана. Ако се използват само те в опит да се преудолее симптоматиката са обречени на  неуспех, на завръщането на проблема или на замяната му с друг.

Болният не може да се излекува с алкохол, шоколад, шопинг ..и егоизъм. Както казва и Фройд е комромисно  образувание, чрез който задоволяваме определени нужди. Когато намерим друг начин за удовлетворяване на нуждите можем  за малко да забравим за симптома. Това не е терапия и обществото на консуматорите го доказва. Те стават все по- нещастни, депресирани и загубили смисъла на живота си.

Фройд твърди, че всяка невроза е повторение на детската невроза. Причината е скрита и не може лесно  да се преудолее. Той разглежда два типа неврози:

  1. Психоневрози, при които симптомите са символичен израз на нерешен конликт и имат много причини, които по отделно са достъчни за възникването им или много различни смислови значения. Произхождат от детството. Такива са хистерията и натрапливата невроза.
  2. Актуални неврози, при които симптомите са резултат от неадекватно сексуално задоволяване или липсата на такова. Произхождат от настоящето. Такива са паническото разстройство и хипохондрията.

Нарастващата тревожност е един от признаците за нарушаване на психичната хомеостаза. Изискванията на обкръжаващата действителност стават все по- големи и всеобхватни и това пречи да се изолира състоянието.

Научно- техническия прогрес изпреварва с бързи темпове емоционалното развитие на индивидите. Принудени сме да променяме начина си на живот, за да го приспособим към новите технолигии. Налични са промени в работата, стремеж за удолетворяване на стандартите, стремеж за поддържане на социални контакти и много други.

Глобализиращото общество породи и нов вид страх- икономически екологични кризи ( включително и предсказания за край на света ). Това неизбежно води до тревожност и сякаш става все по- трудно човек да остане спокоен.

Едно проучване на НЦООЗ през 2003-2007 сочи, че 20 % от българските пълнолетни граждани са преживели психична криза, а 11 % са имали психична болест.

Тревожността се проявява в различни форми, но най- вече това са опасенията, несигурността и безпокойството. Има два вида тревожност. Първият вид е генетична, постоянна черта, а вторият вид е реакцията на човека срещу застрашаващата го ситуация. Вродената тревожност е почти постоянно състояние и се определя от типа висша нервна дейност, темперамента, характера, възпитанието и копинг стратегиите. Ситуативната тревожност зависи от външни фактори и емоционални състояния. Между двата вида тревожност има взаимозависимост. Тези хора, при които тревожността е вродена при наличие на проблем реагират по- остро и по- видимо, в сравнение с тези които нямат личностна тревожност.

От своя страна личностната тревожност оказва влияние върху ситуативната тревожност. При физически заплахи, например, ситуативната тревожност нараства, когато човек е застрашен. Въздействието, обаче, е по- слабо върху личностната тревожност.

Тревожността също може да се дели на внезапна и хронична. Внезапната тревожност възниква спонтанно и без видима причина. Тя се предизвиква от невъзприемане на различията и неспособност на се отговори на изискванията на социалната среда. Телесните реакции в този случай най- често са треперенето под лъжичката, сърцебиенето и изпотяването.

Тревожността може да блокира мислите дори при интелигентни хора. Хроничната тревожност е почти постоянно състояние поради прикривани стремежи. Появява се в среда, където желанията на индивида не могат да бъдат удолетворени, без да бъде засегната личността му. Това са предимно нереализирани цели.

Човек може да бъде тревожен, когато целите са непостижими. Когато личността има сериозна пречка пред постигането на силно желана цел, тогава се появява фрустрацията, което води до тревожност, но може да е причина и за агресия. За увеличаване на безпокойствието е неумението да се пренасочва дейността за постигане на други цели. Множеството неуспешни опити да се преудолеят пречките ( които могат и да не са реални, а субективни ) засилва безпокойствието. Тогава индивидът започва да смята себе си за неспособен и други сходни песимистични мисли. Това ограничава стремежът за тови възможности за развитие на личността.

Основното средство за преудоляване на фрустрацията е отлагането на целите, докато се предобият ресурси за справяне или социалната среда да благоприятства това.

Хроничната тревожност влошава качеството на живот на индивида.  Физическия и психическия стрес влошава качеството на живот и може да предизвика стрес може да са причина за страх, гняв, депресия, проблеми в работата и личния живот и други. Тревожността включва и различни степени на несигурност: нервна напрегнатост, страх за бъдещето без видима причина, чувство за безпомощност, стегнатост, усещане за негоприятен изход, невъзможност за доверие. Всички те са свързани с точно определени, заучени начини за реагиране.

Между страха и тревогата има както прилики, така и различия. Тревогата се появява в началото на страха, но имат различни механизми на възбуждане и реализация. Тревогата е емоция, когато ситуацията се оценя като неблагоприятна. Когато източникът й не бъде премахнат безпокойствието преминава в страх. По този начин страхът се разглежда като резултат от взаимодействието на тревогата с представата за възможните източници на заплаха и последиците от тяхната реализация.

Най- напред възниква безпокойствието, в резултат на възприятието за наличие на проблем. При преработката на информацията може да се намерят различни начини за решаване на казуса, но страха и тревогата могат да се усилят в различни степени, ако застрашаващата ситуация не бъде ликвидирана.

Според Керъл Изард страхът е отделна емоция- първична. Тревогата съчетава няколко емоции, една от които е страхът, но той се съчетава с мъката, вината и срамът.

Андрей Захаров също приема, че това са две различни състояния на психиката. Тревогата ни дава насоки за надвисналата опасност, докато страхът е отговор на вече възникнала такава.

Съществуват и други разлики:

  1. Според някои автори тревогата е реакция на често непознат стимул, докато страхът е предизвикан от действителна заплаха.
  2. Според други безпокойството се появява преди появата на опасността, а страхът при нейното настъпване или малко преди това.
  3. Източникът на страха е конкретен, а източникът на безпокойството често не се осъзнава или няма логическо обяснение.
  4. Други учени характеризират тревогата като силно изявен социален характер. Това са безпокойства за бъдещето, а страхът е израз на минал опит, който травмира психиката.
  5. Някои приемат, че тревогата и страхът се изявяват по различен начин- тревогата е възбудата, която ни сковава при страх.
  6. В основата на страха са инстинктите, а тревогата има социален характер.

В когнитивната теория на Р. Лазарус разликите межди двете състояния в оценката на личността за стресовата ситуация. Страхът, според него, е заплаха, а тревожността като вреда.

Съществува и хипотеза за различната отговорност на мозъчните полукълба- дясното за страха, а лявото за тревогата. Това обяснява защо при някои хора склонността към безпричинна тревожност е толкова голяма, че се отразява негативно на тяхното здраве. Това се нарича „невроза на тревожното очакване“, което се изявява в предчувствие за провал при извършване на определени действия.

Всички опити за напълно разграничаване на безпокойството от страха, както и от други психични състояния, са обречени на провал, заради всеобхватната човешка психика и сложните, и практически познаваемите връзки между отделните й компоненти. В конкретния случай общото между двете състояния е, че стресовата ситуация се възприема и като заплаха, и като вреда. Това е разбераемо, защото няма заплаха, която да не се свързва с предполагаеми вреди.

Когато страхът и тревожността са в нормални граници те стимулират индивида да се подготви за предстоящите изпитания. Понякога силния страх може да разруши самоконтрола, да блокира дейността, да ни направи неспособни да се справим с възникналата ситуация.

Между човека и заобикалящата среда съществува два вида взаимодействие. Първия вид е обмяна на предмети и енергия, а другият- обмяна на информация.

Като обобщение може да се каже, че тревожността се засилва при следните условия:

  1. Труден или невъзможен достъп до средства, които са подходящи за постъпки за преудоляване на проблема
  2. Неувереност, че необходимите ресурси са достъпни и могат да бъдат използвани.
  3. Неясности относно същността на ситуацията и характера на необходимите стредства.
  4. Липса на увереност в себе си, въпреки наличие на ресурси.

Видове и степени на тревожност

Границите между нормалната и патологичната тревожност са твърде размити. Това рефлектира върху разнообразието от симптоми и класификационни групи за представяне на психичните разстройства.

Съвременната класификация обединява всички нарушения свързани със състоянията на страх и тревожност и се разглеждат в раздел „тревожни разстройства“.

Хроничната тревожност е в основата на социалната фобия, постравнатично стресово разстройство, генерализирана тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство. Спонтанната тревожност поражда панически атаки и остро стресово разстройство. Когато тревогата е силна и се проявява често може да се достигне до разстройство на психичното равновесие. То се съпътства от чувство за невъзможност за контрол върху себе си. Тогава се проявяват компесаторна симулативна зависимост, която понякога се съпътствана от употребата на алкохол и наркотици. Изразява се в много чести безпокойства за здравето, финансите, взаимоотношенията с околните и други.

Тревожните разстройства възникват тогава, когато има вътрешноличностен проблем. Той не винаги е осъзнат. В този случай проявата на безпокойството се явява невротичен защитен механизъм. Осъзнаването се избягва, защото истината е твърде болезнена. Тревожността е опасна за здравия разум. Когато личността изпитва тревога това пречи да се мисли логично. Силната тревожност отключва инстинктивно поведение, което кара индивидът да се предпазва.

Причината за тревожността също може да е определен семеен тип на реагиране; наличие на неблагоприятни условия в детството, свързани с лишения и невъзможност да се постигне силно желана цел.

Същността на тревожността е субективно емоционално преживяване. На каквото и да се дължи винаги се приема като сигнал за опасност.

Когато не е свързана с външно събитие се проявява като разпространена, безобектна, генерализирана тревожност и е много трудна за понасяне. В този случай опасността ако съществува реално не може да бъде локализирана. Ако сетивен орган е увреден, човек изпитва тревожност, защото няма достатъчно данни за обкръжаващата действителност и всичко се приема като сигнал за опастност.

Силният стрес, влошените взаимоотношения в вътрешноличностните конфликти ( конфликт сам със себе си ) водят до патологична тревожност. Много често, за да се реши проблема е необходима радикална промяна в начина на живот.

Как уплахата преминава в страх

Уплахата е емоция, която предшества страха. Тя е първата реакция на заплаха от външната среда, която преминава в различни етапи:

  1. Когато нещо ново, непознато, отклони вниманието ни от дейността, извършвана в този момент или от състоянието, в което се намираме. На този стадии реакцията е изненада и учудване от внезапната промяна.
  2. Оценка на проблема
  • Латентен ( скрит, неосъзнат )период на уплахата. Характеризира се със стъписване и скованост.
  • И последно- идват защитните действия срещу конкретната заплаха.

В зарисимо от реагирането на проблема уплахата може да бъде пасивна и активна. Възможно е търсенето на средства за защита да продължи толкова дълго, че да не остане време за реакция. Понякога заплахата ни връхлита внезапно и човек остава като вцепенен, но може и да се предадем пред волята на съдбата. При заплахи идващи от социума ( например сложен изпит, уволнение, глоба или други ) реакцията най- често е пасивна.

Уплахата има предметен характер, дори когато не е реална. Всичко, което се приема за заплаха предизвиква страх, който може да стигне до степен на ужас. Уплахата се превръща в страх, тъй като може да мислим, че заплахата може да се появи отново.

Друга разлика между страха и уплахата е реакцията. Уплахата се характеризира с различни телесни реакции ( викове, плач, треперене ) и продължава малко време. По- продължителните реакции се дължат на представите, които удължават възбуденото състояние.

Страхът също може да се дели на уплаха от неизвестното и страх, дължащ се на разбирането на ситуацията. Ако човек си спомни за застрашаваща го ситуация, той може да реагира така сякаш заплахата е до него.

Ужасът и паническият страх

Тълковният речник дава следните определения на ужаса:

  • Чувство на силен страх, отвръщение или погнуса
  • Чувство за трагичност, обреченост, безнадеждност
  • Събития, случки, картини, които предизвикват усещането на силен страх и паника.

Психиатрите описват тези състояния като афективна- шокова реакция. Симптомите са пребледняване, учестено сърцебиене, студена пот, треперене на ръцете и колената.

Паниката и паническите разстройства

Паниката е състояние на внезапен, неудържим страх от реална или нереална заплаха, придружени от желание за бягство. Честото изпадане в подобни състояния, без видима заплаха, е признак на паническо разстройство. Специалистите го определят като едно от най- често срещаните заболявания в съвременния живот на хората.

В популярната литература паническото разстройство се определя като ирационален страх. Международната класификация на болестите причислява паническото разстройство ( или епизодичната пристъпна тревожност ) към групата на тревожните разстройства. За него е характерно повтарящи се състояния на силна тревожност, които се проявяват не само до определена ситуация или събития и затова не може да бъдат предсказани.

Други класификации делят паническото разстройство с агорафобия и без агорафобия.

Американската психиатрична асоциация посочва друга причина за възникване на паническото разстройство- химичен дисбаланс в мозъка.

Д-р Д. Тенчев характеризира паническата атака като силен екстремален страх без реална причина, продължаваща от няколко минути до един- два часа, съпровождащ с ярко изразени физически симптоми. Според него съществуват три вида паника- спонтанна, специфична, предизвикана от определена ситуация.

При спонтанните атаки,психическото разстройство се изявява сякаш „от нищото“. Специфичните атаки се свързват със социални ситуации, натрапливи разстройства, постравматично стресово разстройство. Паническите атаки по определен повод настъпват от определени въздействия.

В паническата атака има и нещо положително и това е, че тя ни кара да се откажем от маската, която сме си изградили и да покажем собствената си същност. И тогава паническите атаки ще спрат. Подтискането на същността води човека води до отключването на паниката, която ни наказва с напрежение и страх. Дълго време, за да се харесаме на околните задържаме в себе си тревоги, грижи, разочарования, обиди, насилие, което в определени случай създава у нас така наречената „генерализирана тревожност“. В един момент достига до критичен праг, при който се появява паническата атака. Изходът е промяна в начина на живот, към проява „на себе си“.

Психосоматичните заболявания обясняват болестите с психологически причини. Основната идея в психосоматичната медицина е, че съществува взаимовръзка между тяло и дух. Хората реагират по различен начин на събитията в живота, според съзнанието и опита си. Афектогенните събития – загуби, травми и постижения не предизвикват болести сами по себе си, а значението им за човека и неговото отношение към тях.

Когато някой попадне в стресова ситуация чувствата му предизвикват различни афективни състояния- на гняв, омраза, завист, уплаха, страх и други. Тези емоции започват да създават асоциации, които се връщат като бумеранг към породилия ги афект и засилват неговото въздействие. Заедно с това, афектът предизвиква в тялото химически процеси, които действат в същото направление.

Болката се възприема различно в зависимост от психичното състояние на индивида. По чисто психичен път може да бъде увеличена, а в критични ситуации да се превъзмогне.

Има три възгледа относно органния, телесния и душевния страх. В един от тях се приема, че има отделно телесен страх, породен от телесните усещания и психически страх, който произхожда от по-високи слоеве в строежа на индивида. Втория възглед, е че душевния и телесния страх се различават, но имат обща телесна основа. Тази обща основа води до трудното им разграничаване. Трето – има само един вид страх.

Телесният страх се обяснява като остатък от праисторическото време, който се е запазил при развитието на психическата част на нервната система. При него психичната дейност е рефлекс и цялото тяло е възбудено. След приемането  на един телесен страх лесно идва мисълта за органен страх. Това е страхът, че някои от основните органи е сериозно увреден.

Приплитането на телесните усещания с психическата чувствителност пораждат страха, който прераства в максимална тревожност на тялото и безпомощност на личността.

Обучение: Стартиране на собствен бизнес

Обучението ще се проведе след като се съберат достатъчно участници ( между 8 и 12 човека ) и след като мине извънредното положение. Цената е 50 лв. на модул. В цената влизат учебни, работни материали както и почерпка по време на кафе- паузите.  Можете да участвате в модули по избор.

Обучение: Стартиране на собствен бизнес

Първи модул- упражнения

Общуването като социална перцепция ( възприятие ) и умения за работа в екип

  1. Опознаване на участниците в групата, с цел взаимопомощ
  2. Усвоят умения за работа в екип
  3. Умения за комуникация
  4. Синхрон в групата
  5. Сближаване на участниците в групата
  6. Преодоляване на съпротивите ( свързани с опасения за липса на успех ) на всеки участник
  7. Разчитане един на друг

Втори модул- лекции и упражнения

Анализ на предприемаческата ситуация

  1. Кои са мотивите за започване на собствен бизнес?
  2. Кои са грешките, които водят до провал стартирането на собствен бизнес?
  3. Как да направите обективна оценка на готовността си да започнете собствен бизнес?
  4. Кои са аргументите „за“ и „против“ професионалната самостоятелност?
  5. Как се прави оценка на бизнес идея?
  6. Какво представлява концепцията за успешно стартиране на собствен бизнес?
  7. Какво представлява и каква е ролята на маркетинговото проучване?
  8. Каква е ролята на местоположението на фирмата?
  9. Какви са алтернативните пътища към професионалната самостоятелност?
  10. Кои са възможните юридически форми за предприемаческа дейност?

Трети модул- лекции

Форми за стартиране на бизнес

  1. Какви са възможностите за стартиране на бизнес?
  2. Какви са предимствата и недостатъците при стартиране на нов бизнес?
  3. Какви са предимствата и недостатъците при закупуване на съществуваща фирма?
  4. Какви особености има наемането на предприятие
  5. Какво представлява франчайзингът? (вид отношения между пазарни субекти, при които едната страна (франчайзодател) предоставя при определени условия и срещу заплащане на друга фирма, желаеща да развива същата дейност (франчайзополучател) правото да използва разработен и успешен бизнес модел в определен вид бизнес. Продава се идеята и марката.
  6. Кои фактори оказват влияние върху местоположението на фирмата?

Четвърти модул- лекции и упражнения

Маркетинг

  1. Какво представлява пазарът и маркетинговата концепция?
  2. Кои са основните понятия в маркетинга?
  3. Как се прави анализ на бизнес средата?
  4. Какво представляват маркетинговите цели?
  5. Какво представлява целевият пазар и как се провежда? маркетинговото проучване?
  6. Какво представляват маркетинговите стратегии и как се формулират такива стратегии?
  7. Какво представляват конкурентните предимства?

Пети модул- лекции и упражнение

Видове договори, бизнес идея, SWOT- анализ, икономика

  1. Трудов договор
  2. Граждански договор
  3. Бизнес идея
  4. Въпроси към SWOT- анализа
  5. План за действие
  6. Управление на ресурсите
  7. Самолетна катастрофа- упражнение за креативност
  8. Възникване, предмет и същност на икономиката като наука
  9. Пазарен механизъм. Същност.

Шести модул- лекция

Видове договори, бизнес идея, SWOT- анализ, икономика

  1. Търсене и предлагане
  2. Маркетинг
  3. Елементи на маркетинга
  4. Първи елемент- продукт
  5. Втори елемент – цена
  6. Трети елемент – комуникиране
  7. Видове дружества съгласно търговския закон- Агенция по вписванията
  8. Търговец
  9. Персонално търговско дружество ( СД )
  10. Командитно дружество ( КД)
  11. Командитно дружество с акции ( КДА)
  12. Капиталово търговски дружества ( ООД )
  13. Същност на маркетинга

Седми модул- лекции

Комуникативни умения и работа в екип

  1. Комуникативни умения
  2. Работа в екип
  3. Видове комуникация
  4. Трудова мотивация
  5. Мотивационни модели
  6. Невербална комуникация
  7. Конфликти
  8. Вид на конфликта
  9. Характеристика на групата
  10. Характеристики на екипа

Осми модул- упражнения и лекции

Писане на проекти

  1. Целева група и потребности
  2. Цели на проекта
  3. Дейности
  4. Резултати
  5. Бюджет
  6. Самооценка на проекта
  7. Резюме на проекта

Обучение: Стартиране на собствен бизнес

Обучението ще се проведе след като се съберат достатъчно участници ( между 8 и 12 човека ) и след като мине извънредното положение. Цената е 50 лв. на модул. В цената влизат учебни, работни материали както и почерпка по време на кафе- паузите. Можете да участвате в модули по избор.

Първи модул- упражнения

Общуването като социална перцепция ( възприятие ) и умения за работа в екип

  1. Опознаване на участниците в групата, с цел взаимопомощ
  2. Усвоят умения за работа в екип
  3. Умения за комуникация
  4. Синхрон в групата
  5. Сближаване на участниците в групата
  6. Преодоляване на съпротивите ( свързани с опасения за липса на успех ) на всеки участник
  7. Разчитане един на друг

Втори модул- лекции и упражнения

Анализ на предприемаческата ситуация

  1. Кои са мотивите за започване на собствен бизнес?
  2. Кои са грешките, които водят до провал стартирането на собствен бизнес?
  3. Как да направите обективна оценка на готовността си да започнете собствен бизнес?
  4. Кои са аргументите „за“ и „против“ професионалната самостоятелност?
  5. Как се прави оценка на бизнес идея?
  6. Какво представлява концепцията за успешно стартиране на собствен бизнес?
  7. Какво представлява и каква е ролята на маркетинговото проучване?
  8. Каква е ролята на местоположението на фирмата?
  9. Какви са алтернативните пътища към професионалната самостоятелност?
  10. Кои са възможните юридически форми за предприемаческа дейност?

Трети модул- лекции

Форми за стартиране на бизнес

  1. Какви са възможностите за стартиране на бизнес?
  2. Какви са предимствата и недостатъците при стартиране на нов бизнес?
  3. Какви са предимствата и недостатъците при закупуване на съществуваща фирма?
  4. Какви особености има наемането на предприятие
  5. Какво представлява франчайзингът? (вид отношения между пазарни субекти, при които едната страна (франчайзодател) предоставя при определени условия и срещу заплащане на друга фирма, желаеща да развива същата дейност (франчайзополучател) правото да използва разработен и успешен бизнес модел в определен вид бизнес. Продава се идеята и марката.
  6. Кои фактори оказват влияние върху местоположението на фирмата?

Четвърти модул- лекции и упражнения

Маркетинг

  1. Какво представлява пазарът и маркетинговата концепция?
  2. Кои са основните понятия в маркетинга?
  3. Как се прави анализ на бизнес средата?
  4. Какво представляват маркетинговите цели?
  5. Какво представлява целевият пазар и как се провежда? маркетинговото проучване?
  6. Какво представляват маркетинговите стратегии и как се формулират такива стратегии?
  7. Какво представляват конкурентните предимства?

Пети модул- лекции и упражнение

Видове договори, бизнес идея, SWOT- анализ, икономика

  1. Трудов договор
  2. Граждански договор
  3. Бизнес идея
  4. Въпроси към SWOT- анализа
  5. План за действие
  6. Управление на ресурсите
  7. Самолетна катастрофа- упражнение за креативност
  8. Възникване, предмет и същност на икономиката като наука
  9. Пазарен механизъм. Същност.

Шести модул- лекция

Видове договори, бизнес идея, SWOT- анализ, икономика

  1. Търсене и предлагане
  2. Маркетинг
  3. Елементи на маркетинга
  4. Първи елемент- продукт
  5. Втори елемент – цена
  6. Трети елемент – комуникиране
  7. Видове дружества съгласно търговския закон- Агенция по вписванията
  8. Търговец
  9. Персонално търговско дружество ( СД )
  10. Командитно дружество ( КД)
  11. Партньорско приятелство с акции (KDA)
  12. Капиталово търговски дружества ( ООД )
  13. Същност на маркетинга

Седми модул- лекции

Комуникативни умения и работа в екип

  1. Комуникативни умения
  2. Работа в екип
  3. Видове комуникация
  4. Трудова мотивация
  5. Мотивационни модели
  6. Невербална комуникация
  7. Конфликти
  8. Вид на конфликта
  9. Характеристика на групата
  10. Характеристики на екипа

Осми модул- упражнения и лекции

Писане на проекти

  1. Целева група и потребности
  2. Цели на проекта
  3. Дейности
  4. Резултати
  5. Бюджет
  6. Самооценка на проекта
  7. Резюме на проекта

 

Автогенен тренинг

Какво представлява автогенния тренинг?

Какво е автогенен тренинг и за кого е подходящ?

Питате се какво представлява автогенния тренинг? Вие може и да сте се занимавали с автогенен тренинг без да знаете това или малко сте запознат с него, ако ( достатъчни са три точки от седемте):

⦁ Разбирате, че емоционалното ви състояние в повечето случай зависи от вас самия;

⦁ Способен сте да се концентрирате върху някакъв предмет, усещане, мисъл, образ или спомен;

⦁ Способен сте да „да си заповядвате“ положителни емоции и да контролирате вътрешните си състояния;

⦁ Способен сте да превключите на „друга вълна “ като се занимавате с нещо приятно.

⦁ Способен сте да се мобилизирате да вършите нещо, което преди е било трудно за Вас;

⦁ Приемате живота като децата. Можете да повярвате в нещо съмнително и да изследвате света с детско любопитство.

⦁ Вярвате в силата на вярата. автогенен тренинг релаксация

За кого е полезен автогенния тренинг?

При общо взето здрави личности ( психически и физически ) дисбаланса на психическото и физическото развитие може накратко да се сведе до следните три основни момента. В една или друга степен те са присъщи на почти всички.

⦁ Обръщат внимание на дребните неща в живота и пропускат съществените. Привързани към вещите и не разбират от истинските неща в живота. Автогенния тренинг може много да помогне за това.

⦁ Хронична умора-При претоварване на мозъка той може да реагира защитно чрез забравяне или главоболие.

⦁ Егоцентризма като определено състояние може да доведе до духовно обедняване, защото егоцентричните хора отдават прекалено много внимание на собствената персона и вещи.

Вследствие на всичко това възниква екзистенциална криза, но за да се преодолее трябва човек да промени възгледите си за живота и себе си.

„Странични ефекти“ на автогенния тренинг?

Автогенният тренинг е творческо пособие, тъй като за всеки човек е необходим индивидуален подход. Човек трябва да разбере себе си и другите. И всичко, което го заобикаля.

Хората, занимаващите се с автогенен тренинг значително повишават качеството на живота си, дори откриват нови способности у себе си, независимо, че целта на заниманията е била друга. Като например да се намали тревожността.
Подобряването на живота не е случайно. Просто до това води вътрешната свобода и спокойствие. Спокойствието е голяма градивна сила.релаксация

Какъв автогенен тренинг за провежда в Психологичен кабинет?

Клиентите се упражняват да управляват вниманието си, да отпускат тялото си, да повишат тонуса си, да разширяваш и да си представят приятни картини в съзнанието си, което ги предизвиква състояние на сън в различна степен .

Може да почуствате изктръпване, боцкане или схващане на крайниците. Това е нормално и дори желателно и означава,че можете да управлявате емоционалното си състояние и мислите си, което води до друго поведение. Това е сугестивна техника ( техника на самовнушението ) и предоставя възможност сам да упражняваш живота си. Представлява заповед към себе си и установка за работна готовност.

В какво се състои автогенния тренинг?

Заповедта към себе си е първото и задължително нещо. Точно както учителя дава указания как да се извърши дадено действие и изисква да се изпълняват точно. Тази формулировка трябва да бъде максимално ясна. Бъдете погълнати от това, което трябва да направите. Добре познатата ни формула „внимание“ ще ви помогне да се концентрирате върху това, което предстои. Съсредоточете се върху словото на лекаря и повтаряйте негласно. Друга формула – „готов“, която означава работна съсредоточеност.автогенен тренинг-жена релаксира на пода

За вдъхване на живот на някои клиенти, отпуснати, депресивни полезна формула е „живей“. Предизвикваща мобилизацията на волята за здраве и на защитните сили на организма- „здрав“. За разхлабеност, непринуденост, естественост, готов за жизнен експеримент и импровизация, противопоставяне на излишна напрегнатост в отговорни ситуации- „спокоен“, „спокоен-свободен“, „спокоен-невъзмутим“. Други примери- „прави“, „започни“, „слушам“. Команда „стоп“ може да се използва за прекъсване на всякакво действие или състояние.

Какви са начините да се постигне релаксация?

Или като формула за вътрешно забавяне, успокояване и отпускане. Вариантите могат да бъдат много като например „изстрий “, „махни“, „покрай“- изключване на вниманието от всичко ненужно, неприятно или пречещо. Казване от водещият „покой“, „тишина“, „стани“, „ставай“- също добре известна формула за събуждане, за излизане от отпускането, дрямката и унесеността. Може да бъде заменена с каквото и да е друго тонизиращо самообръщение, например: „удар“.релаксация и автогенно обучение

Една от основните формули е „аз мога“. Тя е за тези, които нямат увереност в себе си, с усещане за непълноценност. Тя предизвиква самоувереност, вяра в собствените сили, което е и предпоставка за успеха. Тя активира вътрешните ресурси у човека. Индивидът може сам да заповядва у себе си всякакви състояния и действия, но не напълно. Има наличие на ограничения, чиято причина могат да бъдат уменията, от състоянието на организма, от общия емоционален фон. Не винаги всичко ще се получава както го искаме. Но вярата в АТ ще увеличи границите на възможностите ти, ще повици вероятността да постигнеш това, което искаш.

Какво трябва да направите?

Самовнушението може да се постигне по различни начини.
Изразите, които човек си внушава могат да бъдат най- различни. Всякакво сравнение, метафора, заповед към себе си или представа. Всеки може да намери думите сам. Ще дойде време, когато формулите се включват несъзнателно, неволево. Важното е да са твои.
За да се занимаваш с автогенен тренинг е необходимо да се научиш да управляваш вниманието си.

Можете да се упражнявате като съзерцавате телевизора или рибки в аквариум. Трябва да се отбележи обаче, че има една особеност. Не всички самовнушения изискват директно насочено внимание- в много случай е необходимо да се отвлечеш, да се превключиш на друга вълна и тогава ще подейства самовнушението.

Как действа автогенният тренинг?

Подсъзнателното самовнушение, ако се разбере същността му, може да стане мощен творчески инструмент.
Заповедта и самозаповедта може да бъде подвеждаща, защото има хора, които не обичат да им заповядват. Човек се подчинява на заповед, която съответства на неговата предразположеност. С подсъзнанието трябва да се действа според случая- понякога с дипломация, понякога строго.автогенен тренинг ползи

Отпускането на тялото се постига с релаксация и се стига до самоуправляемия сън и бързо премахва умората и негативните емоции. Първата част на автогенния тренинг, които прилагам предизвиква състояние на умерено общо самоотпускане, в следствие от това организма се мобилизира за активност и може самовнушението да премине в най- обикновен сън.

Какво трябва да направите?

Във втората част на автогенния тренинг  внушавам чувството на тежест и отпускане за по- задълбочена релаксация. Не трябва да се предизвикват никакви усилия. Човек трябва да се отпусне в противен случай не може да почине или да заспи. Всеки здрав човек може да излиза от съня си и да се тонизира, когато закъснява за работа например. Това показва, че ти може да управлява себе си.

Когато усещаш в себе си излишна напрегнатост и навикът да се отпускаш в точния момент ще разбереш, че владееш себе си в значително по- голяма степен, отколкото преди. Ще разбереш, че самоотпускането има множество степени и нюанси. В състоянието на релаксация мозъкът работи много интензивно, с най- високо качество.

Физическата работа и упражненията могат да бъдат съпроводени с едновременна релаксация. С автогенния тренинг може да се лекуват честите промени в настроението, както и проблемите със съня.

Необходимо е да управляваш своите мускули- да предизвикваш тяхната лекота, като ги освободиш от всичко суетно и предизвикващо напрегнатост. Физическата напрегнатост пречи и да работиш и да почиваш.

Стоп стигма за шизофрения

Симптоми на шизофрениите (психозите)

Видовете психози според симптомите са следните:

Непрекъснато протичаща шизофрения ( психоза )

Непрекъснато протичащата се изразява със сравнително бавно протичащи симптоми и се развива на невроза, грешни съждения, халюцинации и „застиване“ в следствие на болността в една поза. Излизането от тази форма, особено при злокачествените варианти е най-тежката форма на шизофренията. Защото е характерно бурното протичане под формата на пристъпи, но не се наблюдават  изразени ефектни ситуации / депресивни или маниакални / синдроми, грешни съждения при мисленето или помрачение на съзнанието. Изменяне на личността при тази форма предшества крайна симптоматика.  Шизофренията се разделя на вяло протичаща, параноидна и злокачествена.

Рекурентната / периодичната / шизофренията

Рекурентната / периодичната / шизофренията е относително благоприятна относно възстановяването от болестта, като при това не се появят промени в личността, оставащи при непрекъснато протичане на шизофренията. Тази форма протича по- често при жените. Протичаща с добре очертани пристъпи, след което следват достатъчно дълги ремисии. Клиничната картина на самото появяване е многообразна -каквато е и при всички остри психози. Характерни са афективни състояния/ депресивни и маниакални / и на помрачение на съзнанието. При болния може да се открие, че някои от тези симптоми преоблагават, но да трябва специалистът да се увери, че те се сменят.

Болният има емоционални колебания, главоболие, разстройство на съня. Постоянно се появява  тревога, страх, чувство за изменение на личността на пациента. Усещане за  превъзбуда и, че около болният остава нещо непознато, което е създадено много специално за него. След това настъпват фантастни, грешни съждения. . Светът започва да се вижда като нереален, както и чувство, че болният не е личност и няма индивидуалност. Възстановяването може да бъде постепенно или бързо. Разстройствата на емоциите остават по –дълго. Критиката към болестните изживявания постепенно се изгражда. Известно време може да има остатъчни грешни съждения.

Прогресиращо шизофренно разстройство

Прогресиращо шизофренно разстройство като самостоятелна болест се проявява заемане на междинно място между непрекъснато протичащата и рекурентна форма, преминавайки от единия вид до другия. При тази форма е характерно съчетаване  на непрекъснатото противопоставяне на невротични синдроми и идеи за преследване. Изявени са емоционални и грешни съждения, съчетани със „застиване“ на тялото в една поза. Начално на тази форма е в ранна възраст.

Фебрилна шизофрения.

 Характерното за нея е рязкото обостряне на пристъпите, стигайки до грешни съждения с фантастен характер.  Реакцията на болния не е свързана със соматични причини. . Пристъпът е следствие на температурата и след това клиничната картина остава типична за рекурентна или пристъпена форма на шизофрения.

  1. Параноидна шизофрения При нея постепенно се създавати се разширяват грешките съждения, интегрирани в болестта. В късните етапи на психозата е характерен неправдоподобен и нелеп характер. Не е характерно интелектуално снижаване и няма пълно оздравяване.
  2. Вяло противчаща шизофрения. Тя се отличава с бавно протичане, постепенно се развива изменението на личността, което води личността към емоционално опустошение. Клиничните прояви са от кръга на невротичните, вегетативните, натрапливите, фобийните, маниакалните страхове за собственото здраве, липсата на способност да се определя кое е добро и кое-лошо. Характерни могат да бъдат нарушения в настроението и слабо изразена липса на връзка с реалността
  1. Простата форма на шизофрения се отличава с прогресивно нарастващо измерение на личността. Обикновено човек се разболява в юношеска и млада възраст. Отчетлива психотична продукция не се долавя или е слабо изразена. На преден план могат да бъдат промените в поведението, които непрекъснато се увеличават.шизофрения видове
  2. Хиберфренната форма  най- често поразява личността в юношеската възраст. Изразява се в глуповато представяне, с маниерност, кокетничество, гримасничене и еуфорично настроение. Грешните съждения са на етапи и не са добри оформени. Има неблагоприятно протичане и нерядко за няколко години се стига до изходно състояние.
  3. Хебоидният синдром. При тази форма не се откриват груби отклонения в поведението. Характеризира се с извращение на примитивните влечения, асоциални и антисоциални постъпки, конфликтност, скитничество, агресивност, безцеремонност, амараност. При тази форма на болния му липсва съвест. Липсват грешни съждения и халюцинации.
  4. Шизофреноформно разстройство. За такова разстройство може да се говори, когато са налице поне два от посочените симптоми.
  • Грешни съждения;
  • Халюцинации;
  • Разкъсване на речта 
  • Грубо дезорганизирано изразяване или „замръзване“  в една позиция
  • Обезличаване на мнения, идеи, бедност на речта или безволие и невъзможност за вземане на решения

Ако грешните съждения са нелепи или халюцинациите коментират поведението или мислите за болният  това е достатъчно, за да се постави диагноза шизофреноформно разстройство.

Епизодът от разстройството (включва предшестващи, активни и остатъчни фази) трае поне един месец, но не по- повече от шест месеца. Началото на изходящите психотични функции е в рамките на 4 седмици от забелязването на промените в обичайното поведение или функционирането. Може да има добро предболестно състояние, с успехи на социалното и професионалното функциониране. Няма притъпено изразяване, обезличаване на мнения, идеи, вкусове.шизофреник в стая с нож

  1. Шизоафективно разстройство . При него е налице непрекъснат период на боледуване, като в отделните моменти има тежък депресивен епизод, маниен епизод или сменен епизод. Характерни са отново грешни съчетания, халюцинации, разкъсване на речта, грубо дезорганизирано изразяване или това, че остава в една поза и наподобява вече негативни характеристики, характерни за шизофрениите.
  2. Налудно разстройствоНалудности без нелепо съдържание (т. е. ситуация, при която принципно може да се случва в истинския живот, като например някой може да бъде преследван, отровен, обичан от разстояние, мамен от брачен или сексуален партньор. Тактилни и обонятелни халюцинации може има при налудно разстройство, както и глуповато поведение. Извън влиянието налудностите и хората последствията, функционирането не е изкривено и поведението не е очевидно странно или нелепо. Наред с налудностите може да се появят и да се свържат с ефективни епизоди, тези обща изява на болестта е била сравнително кратка в сравнение със странностите на периоди с преобладаващи налудности. Разстройството не се дължи на пряко физиологично въздействие на психоактивните вещества (например злоупотреба с наркотици или медикаменти) или общо медицинско състояние. Следните типове се определят въз основа на преобладаващата налудна тема:
  • Еротоманен тип : Болният счита , че друг човек с високо обществено положение, е влюбен в него.
  • Грандиозен тип : налудност за нараснала собствена значимост, мощност, познание, самоличност или специални взаимоотношения с божество или известна личност.
  • Ревностен тип: налудности, че сексуалния партньор на индивида му изневерява.
  • Персектуторен тип: налудност, че определлен индивид (или негов близък) има някакво злонамерено отношение.
  • Соматичен тип : налудности, че индивидът има някакъв телесен дефект или някаква негативна промяна на тялото .
  • Смесен тип: налудности, характерни за повече от един от изброените по-горе типове, но нито една не е преобладаваща.шизофреник експлозия

Шизофренията не трябва да бъде етикет за болния

Признаци на шизофрения

Шизофренията не трябва да бъде етикет за болния, зшизофрения симптомиащото той може да живее нормален живот. Вижте как може да стане това.

Научете повече за тази нелека болест, но която може д
а се овладее с подходящите лекарства. В по- долните редове ще получите подробна информация за симптомите на шизофренията.

Симптоми

Симптомите на болестта са изключително разнообразни. Засягат се повечето от сферите на психичната дейност. Особено чести са разстройствата на мисленето. При болните / макар не при всички / се получава разкъсаност на мислите и разпадане на нормалната интеграция на съзнанието на личността или психологическото функциониране, което болният не може да обясни.

Извършва се психичен процес, който разкъсва отделните сфери на психиката. Това се нарича дисоциация и се получава след травма и позволява на личността да се справи по лесно с нея. Дисоциативните разпадания може да засегнат всеки аспект на личностното функциониране. Някои дисоциативни разпадания могат да предизвикат амнезия и се преживяват като тревожни. Това може да извади от равновесие болния.

Дисоциацията е често завършващ механизъм за оцелели от травма. Шизофренията означава разкъсана душевност. Характерно е мислене свързано емоциите на болния, което е откъснато от реалността и е насочено към вътрешния свят, непродуктивно и наситено и идеи, които болния счита за съществуващи, а те не са.

Тези идеи най- често са от параноидния кръг: за преследване, отношение и въздействие. По- рядко се откриват за величие, в това число за изобретение, знатен произход, а също тези хора се отличават с особено силна накърнимост на чувството за справедливост, с упоритост и не търпят поука.

Борят се за утвърждаването на своята гледна точка. Те могат да бъдат фанатични, твърдоглави, властни и нетърпящи поучение. Лесно се обиждат и реагират чувствено. За тях правото на останалите не означава нищо, за разлика от тяхното. Обикновено слабо се интересуват от материално възмездие, а повече от това, „да получат своето право.“ Тези хора са депресивни. Отричат  всичко и имат неоправдан скептицизъм, както и еротични идеи.

От страна на мисловния процес се откриват още нелогични отговори, символност, насилствено влагане или отнемане на мисли. Възможни са още прекъсване на мисълта, наплив на мисли, звучене и четене на мислите, фантазиране и философстване. Към заобикалящия ги свят болните имат съответна и налудна ориентация. Долавят се още симптоми неправилно възприемане на света и раздвояване на собственото „ Аз “. Болният смята, че действията не му принадлежат и това е известно като синдром на Кандински- Клерамбо.

Откриват се споменатите насилствено влагане, четене, предаване, крадене и наплив на мисли, ехо на мисълта. Личността може да има чувството, че някои му говори, а в действителност това не е така, както и различни насилствени чувства. Човекът може да има особено неприятни, мъчителни усещания предизвикани отвън като бодене, натиск, полова възбуда, разпаряне, позиви за уриниране, дефекация. Характерни са сетивни измами за вкус, миризми и докосване.

При кинестатичния психичен автоматизъм болните се оплакват, че техните движения и действия не ин принадлежат, а са резултат от чужди въздействия и не зависят от тяхната воля. Така например ръцете и краката им се движат автоматично, главата им се обръща, а устните им изговарят сами различни изрази / речедвигателни псевдохалюцинации /.

Към споменатия синдром се отнасят още грешните съждения за  изживявания на двойник / съществува един или няколко човека абсолютно сходни с болния /, а също и грешни съждения, за овладяване, истински халюцинации и още редица други. Този синдром се нарича още халюцинаторно- параноиден. Понякога по този начин протича шизофренията.

Разнообразни са разстройствата на волята: качествени разстройства, намаление на волевите тенденции и инициативността, негативизъм прочие. Двигателните разстройства се изявяват като възбуда и кататонен ступор, при който пациентът „застива “ в една поза, без да може да се движи. Наред с кататонния ступор се разгръщат разнообразни симптоми/ тялото на болния придобива необичайна гъвкавост, въздушна възглавница- личността заема неудобна поза, тялото може да заеме ембрионална поза, механично изговаряне на изречения или думи, без да разбират значението. /.

От страна на възприятно- представната сфера се откриват различни слухови халюцинации, между които преобладават вербалните с неприятно съдържание, коментиращи поведението на болния или пък  със заповеден характер. Тук принадлежат и разнообразните псевдохалюцинации. Истински зрителни халюцинации и псевдохалюцинации се откриват по рядко. Те се срещат главно при деца, а също преди заспиване / хипнагогни /. По- чести са тактилните халюцинации, отколкото обонятелните и вкусовите.

Описаните нарушения се изявяват в устната и писмената реч на болния, а също и в евентуалното литературно и художествено творчество. Някои от болните изговарят по особен маниерен начин думите, употребяват нелогични изречения, жестикулират, отговаряйки на гласовете. Среща се и речева възбуда, разкъсаност, стигаща до „ словесна салата “ и други.

По правило почеркът е непроменен , но понякога се срещат различни извращения- служене със символи, своеобразни изкревявания на буквите, употреба на много удивителни, въпросителни, точки, запетаи, създаване на собствена азбука и прочие. На моя позната поставиха диагноза шизофрения.

Един пример:

В. посети психиатър и овладя напълно болестта. Намери решение и на емоционалните си разстройства. Освен приемането на лекарства тя ходеше и на психотерапевт, който и помогна да се справя по- добре с ежедневните дейности и с житейски кризи.

Намаляха постоянните  емоционалните разстройства. Възвърна симпатията и привързаността към близките ,които преди това липсваха. Преодоля отчуждаването. Емоциите възвърнаха своята нормална интензивност. Преодоля избухливостта, немотивираните взривове от афекти и емоционалната реакция и повода за нейното възникване, също и завишеното разбиране на невербалните сигнали на другите. Преди да започне да се лекува моята позната беше завладяна от апатия, която след няколко месеца лечение изчезна.

Най- важното, което се случи беше лечението на основните симптоми при шизофренията, които са различните разстройства на мисленето, емоциите и личността. Симптомите понякога са типични разстройства в интелекта и паметта не се откриват.

Даже и при по- дълготрайни боледувания, когато болният изглежда на пръв поглед изглежда слабоумен, се оказва, че понякога той може да ни удиви със своите остроумни забележки. Тук е по- характерна невъзможността за натрупване на нови знания и неумението да се използват по- рано придобитите.

Сравнително по- чести са нарушенията във влеченията. Откриват се извращения в хранителния инстинкт / използване на нехратителни вещества, като пръст, тебешир, изпражнения, урина, гълтане на парчета стъкло, пирони / и на половия / онанизъм, хомосексуалност, но по- характерно е рязкото му отслабване./

В отделни случаи се наблюдава загуба или извращение на инстинкта за самосъхранение, а именно склонността към самоизмъчване, отрязване на части от тялото, самоубийствени тенденции и други.

При шизофренно болните могат могат да се появят разнообразни соматични оплаквания, разтройства на периферната нервна система, неврологична симптоматика, ендокринни смущения и други, но всички те не са характерни.

Протичане

В общи линии протичането на шизофренията може да бъде проследено в три стадия, но обърнем внимание на първия :

  1. Начален, който може да се изяви като остро начало – бурно внезапно начало с обърканост, двигателна и говорна възбуда, страхова напрегнатост, изживяване на витална застрашеност, грешни съждения; подостро начало – начало с невротизъм, необоснован страх за собственото здраве.
  2. Стадий на пълно развитие на психозата- в него се очертават нейните пълни разнообразни симптоми.
  3. Изходен стадии- той може да бъде определен като ремисия, остатъчен стадии, шизофренен дефект и т.н.

Начален стадии

Неговото долавяне е особено важно за ранната диагностика, но за съжаление то е много трудно поради неговата неспецифичност и бавното му, подмолно прокрадване. Важен ориентир е времето преди развитието на болестта, отклоненията от която могат да бъдат първите прояви на започване на болестта. Нерядко първоначалните изменения се изразяват в недостатъчна активност, слабост на контакта с обкръжаващите, необщителност, затвореност, емоционална хладност, неспособност за продължително напрежение.

Болните се оплакват от чувство на умора, липса на сили, на енергия, от липса на мотивация за работа. Те все повече и повече предпочитат състоянията на пасивност пред активната дейност. Едновременно с това може да се наблюдава раздразнителност и капризност, особено при опит да се активират болните по повод някаква външна причина.

Сами по себе си симптомите са нехарактерни, нетипични и по- скоро са израз на общите отрицателни състояния. При шизофренията обаче те все пак показват някои характерни особености- негативното състояние не рядко възниква и се развива без никаква връзка с друго заболяване, явявайки се израз на вътрешния, болестен процес.

Друга важна в диагностично отношение особеност на началния стадий на шизофренията е сфецифичният емоционален фон. Най-често той се изявява със състояние на потиснатост, усещане за тревожност и тъга и, което е особено важно е, че болният престава да се интересува от това, което е било по- рано особено значимо за него. Болният се обръща повече към своите вътрешни преживявания, захвърля учението, книгите, престава да се интересува от живота на семейството.

От страна на вътрешните органи могат да се наблюдават неопределени усещания неопределени усещания, които са много разнообразни и не винаги отчетливо формулирани от самите болни. Обикновено те казват, че нещо им става в стомаха, че походката им се е изменила, че става същото с израза на лицето, цвета на кожата и че въобще те не са вече същите.

В редица случаи неприятните емоционални състояния се свързват не толкова с патологичното възприятие от собственото тяло, колкото с измененото възприемане на околния свят. Така възприемането на околните престава да предизвиква привичните за индивида емоции, лицата на обкръжаващите стават като че ли сиви, безизразни, изгледите от природата- лишени от привлекателност. Това се съпровожда обикновено със склонността на болните да се уединяват и да странят от хората.

В някои случаи възникват пристъпи от нереални страхове, явяващи се без всякакъв повод, нерядко нощем. Пристъпът от страх може да възникне по някаква асоциация или при някаква ярка фантастна представа.

В началния стадий могат да се наблюдават и редица соматични разстройства: главоболие, леко повишаване на температурата, изпотявания, Синкавочервен цвят на крайните части на тялото – пръстите на ръцете и краката, ушите, носа, устните. Също така намаляне на теглото, разстройства на съня.

Към явленията на начеващата шизофрения могат да се отнесат и неочакваните остри или бавно настъпващи промени в характера. Характерът е сред най- устойчивите свойства на психиката, които се оформят през ранните години от живота на човека. Внезапната промяна в характера винаги трябва да ни насочи към евентуално „ отключване “ на шизофренията.

Независимо, че шизофренията е едно стряскащо заболяване трябва да се помни, че трябва да бъде потърсена помощ от специалисти. Болният няма да се излекува от болестта ако не се вземат мерки.

Ако тази статия ти е харесала моля, подкрепи ни във Facebook.

19 причини за депресия

19 причини за депресия. Разбери кои са те.

Вече можеш да разбереш причините за депресията и когато ги премахнеш ще се излекуваш от тази болест. Това аз наричам „ комбинативен подход за справяне с причините за депресията „.

Моя близка потърси причините за депресията и успя да ги премахне за 19 дни. Ето и причините за тази коварна болест.

Какви са причините за депресията? Относно депресията причините за нея са повече от една. Те могат да бъдат външни или вътрешни. Външните са : физическите промени и заболявания, стресогенните фактори в околната среда и, най-вече, емоционални сътресения като тежка лична загуба, проблематични взаимоотношения, финансови проблеми и всяка житейска промяна, свързана със силен стрес – в това число онези, които са желани.

„Вътрешните“ причини за депресията са много по-трудни за идентифициране. Някои хора са по- предразположени към депресия и това се дължи на наследствени фактори . Ако няма външни причини за появата на депресия такива хора могат никога да не я отключат.

Затова и предразположението или индивидуалната диспозиция е едно от основните неща, които се вземат под внимание в търсенето на помощ. Личностните характеристики също могат да са причина за депресия. Това са ниската самооценка и песимистичния възглед за живота.

При един и същ фактор различните хора реагират по различен начин- едни могат да отключат депресия, а други- не. Дълбоките причини за депресия се коренят в ранното детство и във възпитанието, което си получил. Отношение има начина, с който се свързваш с другите и как понасяш загубите и трудностите в живота.

Тези „отпечатъци“ или модели неусетно се пренасят в настоящето и повлияват твоята оценка и реакциите ти на обстоятелствата и събитията втвоят живот. Затова и в психотерапията, помощта, насочена към преодоляване на депресията, обръща внимание на емоционалната памет и по този начин търси онова познание, което би помогнало на личността ти  да възвърне своя баланс. Най-често, причината за депресивното състояние се крие в комбинация от наследствени, психологически фактори и такива на околната среда.

Какво те кара да изпадаме в депресия? Можем ли сами да си помогнем? Нека потърсим заедно отговорите на тези въпроси…

Разстройват ни не събитията, а личното значение, което им придаваш. Отношението ти към нещата, които се случват с теб и по- точно негативното отношение, което им предаваш те прави болнен от депресия. Всички психологически разстройства се дължат на отрицателното изкривяване на информацията.

Това води до грешни разбирания и непреодолими пречки за постигане на целите, които желаем. За да се справим с депресията е важно да разберем причините за нея.

  1. Когато трудно казваш „Не“– Това означава, че ти липсва асертивност – т.е. способността да заявяваме, да отстояваме и защитаваме нашите права, мисли, чувства, желания, нежелания, без да отричаме или унижаваме тези на другите. Моята близка се научи на асертивно поведение. Асертивността може да се онагледи по следния начин: първо признаваш правото на другия да изкаже своята позиция и след това изказваш своите желания и утвърждаването ти. Например: „ Може би ти се чувстваш тъжен и уморен, но аз имам нужда от време за себе си „.

Как си помогна: Научи се да казва „Не“ – когато иска да каже „Не“; и „Да“ – когато иска да каже“ Да“. Това е уважение и към себе си, и към другите. Показва зряло и здравословно утвърждаване на личното пространство.

  1. Когато не изразяваш гнева си зряло и от 1 лице, една от възможните му трансформации е в депресия. Близката ми осъзна, това е важно по две причини: първо твоето подсъзнание разбира, че става въпрос за един човек и това си ти и второ, когато говориш в първо лице единствено число поемаш по- голяма отговорност за случващото се в твоя вътрешен свят и този, който те заобикаля.

Как си помогна: Тя прие и призна правото си да изпитва чувства, включително и гняв. Как  се справи с гнева? Просто започна да спортува. Така изразходи голямо количество енергия и се освободи от гнева. Разбра, че ако тя не уважава чувствата си, вероятно и другите няма да ги уважават.

  1. Прекалено много угаждаш и се нагаждаш към другите,до степен на обезличаване – това е краен мазохизъм, придружен с фрустрация за „непризнатите усилия и достойнства“. Тогава депресията придобива значението на: „гневен съм, защото съм неудовлетворен; и – чувствай се виновен, че съм зле“. Тук отново може да ти помогне асертивния подход.

Как си помогна: Започна да прави неща за себе си, без вина и със съзнанието, че това нито наранява, нито ощетява другите.

  1. Когато самооценката ти е ниска– налице е едно негативно себевъзприемане, намиращо израз в мисли за непригодност, незначителност, че си нежелан, излишен, безполезен. Тя довърши изречението „ Аз съм… “ 12 пъти. Например : „ Аз съм умен “ и видя, че наред с недостатъците ти има и положителни качества. Изпълняваше всеки ден малки предизвикателства в ежедневието. Например приготвяше ястие, което е ново за нея.

Как си помогна: Повиши самооценката си, знаейки, че това става през поведението ни и справянето с трудности.

  1. Когато мислиш за неща, които влошават настроението ти.

Как си помогна: „Да допуснем“ в мислите и съзнанието ти положителни мисли, с които да изграждаме ново убеждение и „виждане“ – за хубавото, доброто, красотата – в нас, в другите и в света. В крайна сметка, и денонощието има тъмна и светла страна. Не мисли поляризирано. Нещата не са нито бели, нито черни. Търси златната среда и ще видиш, че „ медала “ е с две страни. Отношението ти към нещата ги прави такива каквито са.

  1. Когато си прекалено съвестен и перфекционист.

Как си помогна: Отказа се от перфекционизма – защото така първо игнорира човешката си страна; второ – показва, че се състезава с другите за победа (каква?!); трето – перфекционизмът винаги затруднява действието и води до тревожност. Перфекционизмът е признак на невроза. Справи с невротичните симптоми  и перфекционизма изчезна.

  1. Когато си прекалено амбициозни и насочени към високи постижения– тогава всяка крачка назад се преживява като катастрофа, а провалът – като нещо непоправимо. Постави си близки и не високи цели и самооценката й се повиши. Как си помогна: Преразгледа амбициите си – някои от тях се оказаха нереалистични, а и разбра, че от един „провал“ може да научим много повече, отколкото от успеха.
  2. Когато трудно се разделяш– Когато близостта (в случая с предразположените към депресия близостта се бърка със сливане) е основна ценност, всяка раздяла, отхвърляне, загуба се преживява изключително трудно. Придай смисъл на събитието и помисли какви ресурси имаш да се справиш със загубата. Ресурсите могат да бъдат финансови средства, помощ от приятели или семейството, соматично състояние, жилище и други.

Как си помогна: Научи се да „пуска и да се разделя“ – в крайна сметка цената, която плаща е за нейното  израстваме, е в умението да се разделя – със ситуации и хора.

  1. Когато гледаш на живота като изпълнен само с приятни преживявания – тогава случаите на неизбежен душевен дискомфорт се преживяват като фатални. Не забравяй, че нещата в живота не са нито само добри, нито само лоши. Най- тъмна е нощта преди зазоряване.

Как си помогна: Осъзна, че наличието на временен емоционален дискомфорт е нормална част от живота на всеки и, че продуктивните и творчески решения в такъв момент са най-доброто, с което можем да го преодолеем.

  1. Когато потискаш агресията си– разбирана като жизнена енергия , т.е. не я насочваме навън, а навътре. Научете се да реагирате различно на гневните изблици в нещо конструктивно. Най- общ пример, е когато агресивната енергия се превръща в професия. Например хирургия или бокс.

Как си помогна: Няма ниска и висока енергия – има свободно течаща или задръстена. Вместо да се насочва саморазрушително агресията/жизнената енергия навътре, да й дадем конструктивен израз.

  1. Когато отказваш да поемеш отговорност за себе си.

Как си помогна: осъзна, че нейните чувства, желания, нежелания, интереси, потребности, живот – са нейна отговорност. За тях грижата е нейна и ако иска да и е хубаво, да създава обстоятелствата, да поеме инициатива, да вземе нужните решения.

Когато си потиснат, трудно може да си обясниш причината за състоянието си. В повечето случаи депресията не се развива вследствие на едно единствено събитие. Напротив, това е резултат от множество фактори, в това число биологични и генетично заложени, освен неблагополучие по постигането на собствени цели и случили ни се неволи…

12.Въпрос на биология…

Медицината не е наясно все още какво се случва с мозъка на човек в депресия, но определено има различия в синтезирането на някои вещества и най- вече невротрансмитерите
Чрез невротрансмитерите мозъкът изпраща определени команди към организма. Например чрез тях нарежда на сърцето да бие, на белите дробове да дишат, на стомаха да храносмила. Те въздействат на настроението, съня, способността ти да се концентрираш, теглото ти и пр. И носят редица негативи за тялото и здравето ни като цяло, когато е наличен дисбаланс в синтеза им. А затова могат да повлияят стресът и напрежението, непълноценният хранителен режим – оскъдното хранене или преяждането – генетичният фон, срещата с токсични вещества, употребата на лекарства, алкохол и кофеин…

  1. Склонността към депресия се и наследява…

При проучвания се намира, че склонността към депресия се предава в семейството. Много вероятно е при родители или прародители, страдали от емоционални разстройства, този проблем да се срещне и при поколението. Експертите предполагат, че това се дължи на предаването на определен генетичен материал, който по някакъв начин играе роля за формирането на реакциите и устойчивостта към стрес. Тук не става въпрос само на предаване на стереотип на поведение в семейството, тъй като са описвани случаи, при които откъснати от биологичните родители деца проявяват склонност към депресия, типична за тях, въпреки че са възпитавани по съвсем друг модел.

  1. Открива се „дискриминация“ по пол

Жените два пъти по-често изпадат в депресия отколкото мъжете.  Фактор са хормоналните промени, които протичат в женския организъм, свързани с репродуктивната способност, за всеки месец отделно и с напредване на възрастта. В миналото обществото не е предоставяло възможност жените да се реализират в професия. Те са се реализирали единствено като домакини, съпруги и майки, което може да доведе до депресия.

Към днешна дата, социалните роли при жените значително са се увеличили. Жените работят, градят кариера, грижат се за семейството. Увеличаването на задълженията води до силен стрес, който от своя страна до депресия. По-слаби на стреса са жените преди менструация. Влияние на емоционалното им равновесие има всяка една хормонална промяна, било тя заради здравословен проблем, бременност или менопауза. Критични периоди са бременността, времето след раждането и менопаузата.

Но. Нека не забравяш, че депресията не подминава и представителите на силния пол, защото при тях тя е още по-сериозна, тежка и често с фатален изход…

  1. Годините депресират…

С напредване на възрастта ставаме по-податливи на стрес. Това от една страна може да се обясни с начина и качеството на живот в късните години – възрастните са по-самотни, възможен е развод, загуба на дом, съществен момент е загубата на семейния партньор… Потиснатостта може да се обясни и от чисто физическата немощ на възрастния човек, който постепенно губи независимостта си да се справя не само с предизвикателствата на деня, но и с обичайните делнични дейности. Допълнително възрастният човек вече е обременен с изявили се у него заболявания, които допринасят за преекспониране на предходния проблем. Всяка голяма промяна, включително и желана може да предизвика депресия. Например бракосъчетание.

В същото време не бива да подминаваме и факта, че на депресия са склонни и децата, особено тийнейджърите. За тях не е лесно да се превърнат във възрастни. Хормоналните промени, новооткритите неща от живота ги прави уязвими към депресия. Една от групата хора, при която депресията отнема живот, са именно тези малко по-големи деца.

  1. Здравословното състояние е немаловажен фактор

Има състояния, които директно оказват влияние на настроението, независимо от възрастта, каквито са тироидните заболявания и хроничната болка. Други влияят по директен и индиректен път – например наличието на сърдечно заболяване или диабет накърнява индивидуалната независимост, налага се и съобразяване с редица условия, за поддържане на доброто здраве, което в повечето случаи е в ущърб на поддържането на доброто самочувствие. Раковите заболявания представляват истински бич за психиката… Ако човек има физическо увреждане той трудно ще се предвижва, ще бъде зависим от други хора, което влияе на психичното състояние.

17.Емоционалните травми отнемат години живот и повече…

Независимо от характера им – дали заради загубата на любим човек, развод, предателство, загуба на работа или дом, още повече при претърпяно насилие – събития от подобен род имат силно травматичен характер за психиката ни. Нормално е да  изпаднеш в тъга, да загубиш жизнеността при подобни случаи, но когато потиснатостта продължи твърде дълго крие рискът от изпадане в тежка форма на депресия е голям. Подадената ръка на близки при подобни събития е безценен жест. А да се потърси професионална помощ не е проява на слабост, а напротив на сила и разум, за да се устои на несправедливостта в живота. Освен това нелекуваната скръб може да доведе до сериозни психични проблеми.

  1. Всъщност, всяка една промяна…

Всъщност, всяка една промяна в житейския ти път може да се окаже ключ към хлъзгавата пътека по загубата на емоционалното равновесие и изпадане в по-тежко психично разстройство. Бракът, появата на дете, смяната на работата, на местоживеенето, са част от по-сериозните промени в живота, които изпитват личните ни възможности да се справиш с новото.

19. Прием на медикаменти и зависимости

 

Приемът на лекарства, особено при хронични заболявания, сам по себе си разстройва. Налага се спазването на определена дисциплина, за да не нарушиш графикът или се понесеш страничните ефекти. От друга страна всяко едно лекарство влияе на биологията на организма, от там има и въздействия върху редица процеси, включително и на настроението. Някои влияят директно и на определени функции на мозъка.
Подобен е проблемът и със злоупотребите с алкохол и забранени вещества. Няма алкохолик в добро настроение, както няма наркозависим, който да не е изпаднал в депресия…

Повечето хора не са в състояние да си дадат сметка, защо се чувстват потиснати. Мнозина крият и отказват да признаят депресията си. Независимо от случая по-важно е депресията да не се разглежда като личностен провал. Тя не може да е производно на характера. Никой не е защитен от изпадане в подобно дефицитно психично състояние. Като грешка може да се разглежда единствено – да се предадеш на отчаянието – вместо да се мобилизираш останалите сили за справянето с депресията и намирането на себе си.

Всичко това може да ти е полезно да разбереш причините за депресия и как да си помогнеш. Никога не забравяй, че ако не успееш сам има специалисти, към които да се обърнеш.

Ако тази статия ти е харесала, моля подкрепи ни във Facebook.

типове депресия

16-те типа депресия. Разбери към коя спадаш за 15 минути.

Определи сам към какъв тип депресия спадаш. Това вече е възможно! В следващите редове можеш да се информираш какви форми на депресия съществуват и да прецениш коя се отнася за теб. Ще обърна по- специално внимание на най- леката форма на депресия- дистимията.

Депресията може да има много форми. Това, което разграничава тези форми, са симптомите и обстоятелствата, свързани със всяка от тях, заедно с времетраенето и тежестта на симптомите.

Често обаче 16 типа депресиялипсва ясна граница между различните типове депресия. Те понякога имат много общи характеристики. Възможно е също едно лице да има повече от един тип разстройства на настроението. В следващите класификации ще ти помогнат да се ориентираш по- добре в материята относно депресиите.

За да се определи какво лечение най- добре отговаря на твоите симптоми и обстоятелства, специалистите в областта на психичното здраве класифицират различните форми на депресия. Класификацията започва с основните категории на депресията:

Клинична депресия

Дистимия

Разстройства на адаптацията

Биполярни разстройства

Клинична депресия

Клиничната депресия е най- честата клинична депресияформа на депресия. За нея е характерно промяна в настроението, продължаващо повече от две седмици и включващо един или повече от основните признаци на депресия:

Чувстваш тягостно чувство на тъга или скръб

Загубваш интерес или удоволствие от обикновено приятни занимания.

Често / дори всеки ден / изпитваш поне четири от следните признаци и симптоми:

Значителна загуба или наддаване на тегло

Разстройство на съня

Забавени или неспокойни движения

Умора или липса на енергия

Ниска самооценка или се чувстваш виновен за неща, за които не съществуват  в действителност.

Чувстваш, че са безполезен

Чувстваш се безпомощен или, че всичко, което те заобикаля или правиш е безсмислено

Трудно ти е да мислиш или да се съсредоточаваш

Загубил си сексуално желание.

Възможно е да си преживял само веднъж в живота си клинична депресия, но заболяването отново може да се върне. След първия пристъп на клинична депресия вероятността да се разболееш отново е 50%.  Този процент нараства с всеки следващ епизод. Ако си имал два пристъпа, вероятността болестта да се възвърне е 70 %.

Ако не се лекуват, епизодите на клинична депресия обикновено продължават от шест до 18 месеца. Рано започнатото лечение може да предотврати влошаването на заболяването и поддържащото лечение може да го предотврати.

Клиничната депресия може да възникне заедно с други психични заболявания- например тревожност или разстройства на храненето. Първото отключване на болестта може да се случи на всяка възраст, но вероятността за това е най- голяма между 25 и 44 години. Клиничната депресия е по- честа при жени. Стреса и негативни житейски събития два пъти повече увеличават риска от този тип депресия.

Дистимия

Ще ти разкажа как моя клиентка се справи с дистимията. С. Р. напусна дома си, където имала близки отношения със семейството си и няколко добри приятели, за да посещава училище в град, където не познавала никого.Дистимия

Тя нямаше голямо доверие в способността си да печели приятели, а и първите й опити за това се провалили. Чувстваше се самотна и изолирана. Имаше проблеми с приспособяването към новата среда.

Имаше няколко симптома на депресия: лесно се разплакваше, съня й беше разстроен, нямаше апетит и проявяваше нехарактерна за нея тенденция да се затваря в стаята си. Освен това не намираше голямо удовлетворение в занимания, които преди това я радвали.

С. Р. посети кабинета ми и аз използвах междуличностна терапия, за да й помогна да преодолее тази промяна и да изгради умения за общуване и самоувереност. След две седмици симптомите на клиентката започнаха да затихват.

Това, което ще прочетете по- долу ще ти помогне да се справиш сам с дистимията. Най- напред трябва да подобриш уменията си за общуване, както и да повишиш самооценката си. Това ще стане по следния начин:

Просто проявявай интерес към другите хора. Всеки ден влизайт в магазина – не подминавай касиерката, а я заговорете за новия вид сирене или за това как изглежда – направи й комплимент.

После опитай същото и с някой от съседите, които срещаш пред дома си. Ще видиш, че хората наоколо не са чак толкова различни и чужди – може би дори ще ти стане интересно. Опитай в рамките на 3-4 дни да общуваш с 30 до 50 човека – познати и непознати (питай нещо, разменяй по няколко думи). Ще ти стане доста по-лесно да намирате общ език.

Обогати социалния си опит и с по-сериозно обвързване – например можете да се запишете на някакъв курс. Съвсем не е нужно да се срещаш само с хора на вашата възраст или с вашите интереси: любопитни събеседници могат да бъдат и 2-годишното дете, и 80-годишният старец на пейката. Скоро ще усетиш, че си набрал доста опит в най-различни стилове общуване и вече не ти представлява трудност да разговаряте с непознати.

Ако си приказливец, бъди повече слушател, отколкото говорител. Проявявай търпимост и уважение – не реагирай неодобрително на мнението или навиците на другите хора. Опитвай се да не бъдеш център на внимание – това ще те научи да изслушваш, ще ти даде възможност да наблюдаваш събеседника си. А така ще имаш възможност да опознаеш маниерите на събеседника си и да ги разбираш по-добре.

Ако си по-стеснителен, ще трябва да упражняваш точно обратното: да говориш колкото се може повече. Защото сам знаеш – неумението да разговаряте с хората при теб е типичен стил на поведение, а не случайност. Затова и познатите ти са така малко. Нищо не ви пречи в по-маловажни ситуации да опитвате да водите простички разговори на съвсем обичайни за всички теми – ако щете дори за времето. Или за това дали е минал твоят автобус… Няколко думи са достатъчни, за да разговориш непознат събеседник.

Можеш да имаш официален тон или не. Всичко зависи от ситуацията. Не е лошо да престанеш да се стесняваш, когато се запознаваш или представяш някого на познатите си. Забрави глупавите ситуации от детството и обърни внимание на по-важното – желанието да установиш контакт.

Понякога нещата просто задължително започват с по-официален тон, но после се отпускат. Но да бъдеш твърде сериозен и официален, когато си тръгнал на екскурзия или вкъщи имаш майстор, е абсолютно ненужно – трябват ти минута-две, за да установиш със сигурност каква е ситуацията и кой е подходящият тон, за да не се чувстваш неловко.

Ако се чудиш какво точно да кажеш имай предвид при неофициалните контакти винаги се приема за добре разговорът за времето, домашния любимец и всичко, което не ангажира разговорът твърде много.

За всеки от нас остава въпросът: колко да чакаме, преди да се притесним и да потърсим специализирана помощ? Но да се върнем отново на дистимията, която както видяхме много често е свързана с преживяването на загуба.

Дистимията е форма на лека депресия с голяма продължителност, за която е характерно трайно песимистични мисли за живота.

Продължава две години, а понякога и повече от 5 години. Това състояние обикновено не води до инвалидизация, а периодите на дистимия могат да се редуват с кратки епизоди на нормално самочувствие.

Дистимията може да повлияе върху работата ти и социалните ти контакти. Много хора в това състояние започват да странят от хората, възможността да работят намалява. Ако страдаш от дистимия, рискът да се разболееш от клинична депресия нараства. Когато клиничната депресия възниква като усложнение на дистимията, състоянието се нарича двойна депресия.

Признаците и симптомите на дистимия са подобни на тези на клиничната депресия, но не са толкова усилени и може да се проявят само някои от тях. Те могат да включват:

Трудно съсредоточаване или вземане на решения

Изолация от хората

Радразнителност

Неспокойни или мудни движения

Проблеми със съня

Загуба или наддаване на тегло.

Някои страдащи от дистимия си спомнят, че първата проява на болестта е била в детска или юношеска възраст. При малко хора болестта се проявява след 50 годишна възраст, като често това става след телесно заболяване. Поне 75 % от страдащите от дистимия имат и други здравословни проблеми.

Разстройства на адаптацията

Често предшестват клиничната депресия. Да предположим, че бракът ти се проваля, бизнеса ти пропада или ти откриват рак. Съвсем разбираемо е да се чувстваш напрегнат, тъжен, потиснат или гневен.

Крайна сметка повечето хора се справят с трайните последици на тези житейски стресове, но някои не успяват. Това състояние е известно като разстройство на адаптацията- когато реакцията на стрес при определена ситуация причинява признаци и симптоми на депресия, но тези признаци и симптоми не са достатъчно изразени, за да покрият критериите за клинична депресия.

Лекарите обикновено използват следните критерии, за да поставят диагноза разстройство на адаптацията:

Емоционални или поведенчески симптоми, които са в резултат на определено събитие, случило се в резултат на определено събитие през последните три месеца.

Реакцията към събитието е по- бурна от нормално очакваната.

Симптомите не се дължат единствено на траур

Разстройство на адаптацията може да получи всеки. Тези разстройства често възникват в такива периоди на живота ти, когато си по- раним- когато се отделяш от родителите си или в края на професионалната ти кариера.

Възрастта също е от значение. Например пропадането на бизнеса ти на 30- годишна възраст, може да не бъде за теб такъв стрес, отколкото ако това се случи на 50- годишната ти възраст, когато възможностите за работа са ограничени. Някои хора получават разстройство на адаптацията като реакция на едно- единствено събитие. При други от съвкупност от причини.

Има няколко различни типа разстройства на адаптацията. При острото разстройство се касае за признаци и симптоми, продължаващи по- малко от шест месеца. Когато симптомите остават трайни, състоянието се обозначава като хронично разстройство на адаптацията. Разстройствата на адаптацията се квалифицират според основните симптоми:

Разстройство на адаптацията с потиснато настроение

Разстройство на адаптацията с тревожност

Разстройство на адаптацията със смесена тревожност потиснато настроение

Разстройство на адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението.

За какъв тип разстройство на поведението става дума играе роля възрастта на пациента. Възрастните обикновено стават потиснати и тревожни. Юношите са склонни да реагират подсъзнателно на проблемите си. Това може да включва пропускане на учебни часове, употреба на наркотици, повреждане на собственост или някакъв друг вид нехарактерно поведение.

Биполярни разстройства

При някои пациенти с депресия се наблюдават циклично повтаряне на депресия с мания / еуфория . Тази болест обхваща двата полюса на настроението и е позната още като маниакална депресия или като маниакално- депресивно разстройство.

За разлика от депресията хората с манийна фаза се чувства енергичен и неуморим. Може да харчи необосновано много пари или да взема неправилни решения, които преди не би ги взел.

Възможна е появата на идеи за величие, в резултат на което може да сключва лоши сделки или да има безразборни сексуални контакти. При някои пациенти по време на манийната фаза се наблюдават повишен творчески потенциал и продуктивност.

Признаците и симптомите на мания включват:

Нездрава или прекалена приповдигнато настроение

Забележимо нараснала енергия

Намаляване времето за сън

Нереалистични убеждения за собствените сили.

Склонност към много социални контакти и разгорволивост

Ускорен мисловен процес

Слабост към съждения

Повишено либидо

Провокативно, натрапващо се или агресивно социално поведение

Злоупотреба с алкохол или други наркотици, включително и повишено тютюнопушене.

биполярно разстройствоБиполярното разстройство е по- рядко от клиничната депресия или дистимията. Рискът от заболяване е еднакъв при мъжете и жените. Обикновено заболяването се отключва в юношеска или младешка възраст и е хронично заболяване. Съществува и тенденция за фамилност на заболяването. Около 80-90 % от пациентите с биполярно разстройство имат близък роднина с някаква форма на депресия.

Съществува тенденция признаците и симптомите на биполярното разстройство да се влошават с времето. Възможно е заболяването да започне с депресивни, маниакални или смесени епизоди, разделени от състояния на ремисия.

С времето биполярните епизоди зачестяват, а светлите периоди се скъсяват. Тежката депресия или еуфория могат да се придружават от психотични преживявания, включително халюцинации и налудности. Трябва да се има предвид, че нелекуваната депресия може да предизвика биполярно разстройство.

Както при другите форми на депресия, от решаващо значение е да се получи подходящо лечение на биполярното разстройство с оглед предотвратяване на влошаване на заболяването и намаляване на риска от самоубийство.

Съществуват три типа биполярно разстройство:

Биполярно разстройство, първи тип. Това биполярно разстройство почти винаги включва един или повече периоди на клинична депресия и поне един маниен или смесен епизод. То може да започне както с клинична депресия, така и с мания. Ако първата проява на заболяването е депресия, манийният епизод обикновено продължава 1-2 години по- късно.

Биполярно разстройство, втори тип. При тази форма на заболяването се наблюдават един или повече епизоди на клинична депресия и поне един епизод на хипомания- състояние на лека и омекотена приповдигнатост. Върховите прояви на заболяването не са толкова крайни като при първия тип биполярно разстройство. Друга разлика е продължителността на интервалите между епизодите.

При втория тип биполярно разстройство хипоманията възниква непосредствено преди или веднага след период на клинична депресия. Обикновено липсва период на ремисия между двете фази.

Циклотимно разстройство. Това е по- лека форма на биполярно разстройство с хронично протичане. Характеризира се с колебания между кратки периоди на лека депресия и кратки периоди на хипомания. Промените в настроението могат да се редуват през няколко дни, като циклите продължават поне две години. При циклотимията симптомите никога не изчезват за повече от два месеца, но вероятността за поява на клинична депресия също е по- малка.

Освен да установи от какъв тип депресия страдаш, твоят лекар ще поиска и да разбере каква е тежестта на заболяването ти и характерната съвкупност от симптоми във твоя случай. Това способства за определяне на най- ефективната форма на лечение. Депресията има няколко подтипа. Някои от тях се срещат често, а други са редки.

нервен сривКакво е нервен срив?

Терминът нервен срив често се използва от лаиците по отношение на лице, страдащо от психично заболяване в тежка форма. По- често човекът, за когото се твърди, че има нервен срив, преживява епизод на клинична депресия или мания.

Симптомите са толкова изразени, че човекът не е в състояние на функционира нормално и дори може да бъде приет в болница. Тъй като симптомите понякога могат да се появят внезапно, привидното впечатление е, че човекът рухва. Тежката депресия или мания могат да бъдат придружени от халюцинации и налудности.

За щастие при подходящи диагноза и лечение много хора, претърпели нервен срив, са в състояние да се възстановят и да възвърнат предишното качество на живота си.

Лека до тежка депресия

Клиничната депресия е във границите на лека и тежка депресия. Леката депресия се проявява със симптоми, които не са интензивни и съвсем малко нарушават ежедневието и отношенията ти.

Умерената депресия включва по- интензивни симптоми и разстройства в по-голяма степен работата, училищните занимания, семейството и отношенията ти. Тежката депресия предполага наличие на голям брой депресивни симптоми и значително нарушаване на ежедневните дейности. В крайните случаи страдащите от тежка депресия не са в състояние да работят и да се грижат за себе си.

Суицидна депресия

Суицидната депресия е свързана с толкова тежки симптоми, че индивидът обмисля или прави опити за самоубийство.

Остра или хронична депресия

Депресията може да бъде категоризирана и според времетраенето на симптомите й. Ако симптомите продължават за кратък, ясно очертан период, депресията се нарича остра. Ако симптомите продължават повече от шест месеца, депресията се счита за хронична.

Единичен епизод или рецидивираща депресия

Депресията се характеризира и с хода на заболяването във времето. Единичен епизод на депресия означава липсата на предшестващ епизод. Както предполага наименованието й, рецидивиращата депресия предполага повече от един депресивен епизод.

Както единичния депресивен епизод, така и рецидивиращата депресия, могат да бъдат предизвикани от определено събитие.

Меланхолна депресия

Меланхолия е термин за вид клинична депресия с определени характеристики. Те включват невъзможност за изпитване на удоволствие от ежедневни занимания- дори и ако се случи нещо хубаво, загуба на апетит, събуждане рано сутрин, забавени движения и необосновано чувство на вина.

Кататонна депресия

Кататонията е рядко състояние, което може да се появи в хода на депресивното заболяване. При тежка депресия или меланхолия някои хора преживяват моменти, в които застиват на място или се движат много, заемат необичайни пози и говорят много малко. Другите черти на кататонията включват втренчване на погледа, гримасничене и безсмислено повтаряне на думи и изрази.

Атипична депресия

Страдащите от атипична депресия са запазили до някъде способността си да се радват, макар и повърхностно. Тези болни са много чувствителни, ако бъдат отхвърлени, хранят се и спят повече от обикновено и непрекъснато се чувстват уморени. Първият пристъп на атипична депресия обикновено възниква в юношеска или младешка възраст, а заболяването може да се хронифицира.

Психотична депресия

Психотичната депресия е по- рядка форма на заболяването. Пациентите с психотична депресия могат да виждат или да чуват несъществуващи неща или да имат погрешни убеждения, които са много устойчиви, въпреки доказателства за противното.  Може да имаш повишена тревожност и ирационален страх, нерядко със следи на мисли за преследване и/или придружено от вяра в конспирация. Това е болестно състояние, при което човек има усещането, че някой непрекъснато го следи и преследва.

депресия след ражданеДепресия след раждане

Много жени изпитват временни чувства на тъга след раждане на дете. Тези чувства постепенно отзвучават и обикновено не изискат лечение. При някои жени обаче, след раждане се разгръща истинска клинична депресия. В сравнение с преходните чувства на тъга, симптомите са по- тежки и трайни. Прекаран депресивен епизод след раждане увеличава риска от поява на рецидиви на заболяването след други раждания или по друго време.

сезонно афективно разстройствоСезонно афективно разстройство

Сезонно афективно разстройство / САР / е термин, използван за депресивни периоди, свързани със смяна на сезоните. Никои не знае каква е причината за това разстройство. Учените най- напред смятаха, че намаленото слънцегреене повишава нивата на мелатонин в мозъка.

Мелатонинът е хормон на настроението, който нормално се отделя през нощта. Проучванията за ролята мелатонина обаче не доведоха до определени изводи. Някои изследователи са убедени, че липсата на слънчева светлина променя цикъла сън/ бодърстване. Възможно е хипотезата да е вярна, тъй като сезонното афективно разстройство  се среща най- често в места, където деня е по кратък.

Страдащите от този вид депресия обикновено забелязват промени в настроението си в края на есента и се подобряват през пролетта, но при някои се наблюдава лятна депресия, която обикновено започва в края на пролетта или началото на лятото. САР се наблюдава четири пъти по- често при жените. Средната възраст при началото на заболяването е 23 години, а рискът намалява с възрастта.

Възможно е да се разболееш от САП, ако си боледувал от депресия и свързаните с това заболяване симптоми през поне две последователни зими, последвани от периоди без депресия през пролетта и лятото.

Лекарите използват и други термини за установяване и поставяне на диагноза, основани на произхода и връзката на депресията с други заболявания. Според връзката и произхода депресията може да бъде вторична и коморбидна. Вторичната не е първичният здравословен проблем, а по- скоро симптом на друго телесно заболяване. Може да се дължи на проблем със щитовидната жлеза или надбъбречните жлези. Може също така да бъде свързана с трайните ефекти на сърдечно заболяване, диабет.

Коморбидна е депресията, когато придружава друго психично заболяване. Например депресията и тревожността често се наблюдават заедно. Когато се комбинират, те могат да причинят по- тежки признаци и симптоми, отколкото поотделно, а лечението на двете заболявания може да бъде голямо предизвикателство.

Понякога определянето на типа депресия при даден човек е доста лесно. Признаците и симптомите, както и обстоятелствата от живота на конкретния индивид насочват към вида на депресивното заболяване.

В други случай, когато няколко симптома се припокриват или пък индивидуалните житейски обстоятелства са по- сложни, определянето на типа депресия може да бъде трудно.

За да лекуваш ефективно болестта си е важно лекарят да знае от какъв вид депресия страдаш. Някои лекарства и терапевтични методи повлияват по- добре дадени типове депресия. Освен това, ако депресията ти е придружена от друго психично заболяване, твоят лекар трябва да вземе мерки за лечението и на двете състояния.

Лечението само на депресията може да не излекува другото разстройство, но ако то остане неизлекувано се увеличава риска от депресия.

Ако тази статия ти е харесала, моля подкрепи ни във Facebook.

пирамидата на маслоу

Хуманистична психология-теорията на Ейбрахам Маслоу

Хуманистичната психология-йерархия на потребностите

В основата на хуманистичната психология лежи теорията на Ейбрахам Маслоу. Когато той започва своята кариера, в психологията е имало само две основни течения- есперименталния, поведенчески подход и клиничния, психоаналитичен подход. Но за него това не било достатъчно. По тази причина той се фокусирал върху човешкия растеж и развитие.

Най-голямата сила на Маслоу е била да повдига важните за всички нас въпроси, а именно:

Какво означава да си добро човешко същество?

На какво са способни човешките същества?

Какво носи на хората щастие, творчество и осъществяване?

Как можем да определим дали дадена личност е усъвършенствала напълно своите възможности, ако не знаем какви са те?

Как можем да се издигнем над незрялостта и несигурността на детството и при какви обстоятелства сме в състояние да го направим?

 Как можем да изработим модел на човешката природа, като отдадем дължимото на нашия необикновен потенциал и в същото време да контролираме нерационалната ни, несъвършена страна?

И най- важното….Това, което е в центъра на теорията на Ейбрахам Маслоу- Какво може да мотивира психично здравия индивид?

Потребностите, които обикновено се считат за изходна точка на теориите на мотивацията, са т.нар. физиологични подтици. Те включват хомеостатично поддържане на базови потребности като сън, храна, сексуална потребност и пр. Невъзможно е, а също и безполезно, да се прави някакъв списък на основните физиологични потребности, защото той би могъл да включва какъвто брой потребности пожелае човек, в зависимист от степента на конкретност на описанието.

Не всички потребности можем да определим като хомеостатични. Дали половото желание, сънливостта, дейността сама по себе си и физическите натоварвания, както и майчиското поведение при животните са хомеостатични все още не е доказано. Освен това списъкът няма да включва различни сетивни удоволствия / вкусове, миризми, гъдел, галене /, които вероятно са физиологични, и биха могли да се превърнат в цели на мотивационното поведение. Нито пък знаем как да изтълкуваме факта, че организмът има едновременно склонност към инертност, мързел и минимално усилие, а също така изпитва потребност към дейност, стимулиране и възбуда.

Без съмнение физиологичните потребности са най- силните от всички потребности.

Когато те не са задоволени всички други потребности се изтласкват т.е., когато човек е гладен не може да мисли за нищо друго освен за храна.

В случай, че физиологичните потребности са относително добре задоволени, възниква нова група, която може да се класифицира като потребност от сигурност / безопастност, стабилност,  зависимост, закрила, отсъствие на страх, тревога и хаос; потребност от структура, ред, закон и ограничения; от сила у покровителя и т.н. /.

Всичко, което бе казано за физиологичните потребности, е валидно макар и в по- малка степен, за тези желания. Те по същия начин могат да господстват в организма. И отново, както при гладния човек, става ясно, че доминиращата цел е силен определящ фактор не само в настоящия светоглед и философия на хората, но също така за техния възглед за бъдещето и ценностите.

Ако желаем да видим тези потребности пряко и ясно, трябва да се обърнем към невротичните или почти невротичните индивиди, към икономически и социално подтиснатите или към социалния хаос, революцията, сриването на властта. В тези екстремни условия можем да забележим изявата на потребностите от сигурност само като явления от рода например на общото предпочитание за постоянна и сигурна работа, желанието да имаш спестовен влог и всевъзможни осигуровки. Потребностите от сигурност намират своето проявление и в предпочитането на известните пред неизвестните неща  / познати пред непознати хора, места и пр. /.

Търсенето на сигурност намира най- чиста форма в манийно –натрапливата психоза. Тези болни успяват да запазят равновесие като избягват всяко неизвестно или непознато нещо и организират ограничения си свят по такъв спретнат, дисциплиниран начин, че да могат да разчитат на всичко в него. Те се опитват да подредят света така, че да е невъзможно да настъпи нещо неочаквано / опасности /.

Ако физиологичните потребности и потребностите от безопасност са относително добре задоволени, ще възникнат потребностите от любов, привързаност и чувство на принадлежност и целият цикъл, който вече описахме, ще се повтори с този нов център. Потребностите от любов включват даването и получааването на любов.

Постигането й ще има  по- голямо значение от всичко друго на света и човека ще е в състояние да забрави дори как някога, когато глъдът е стоял преди всичко, любовта е изглеждала нереална, излишна, маловажна.Необходимостта от принадлежност се изразява в това да не си откъснат от корените, произхода, групата си, да имаш дом и семейство и пр.

На любовта и привързаността, както и на възможното им изразяване в сексуалността, се гледа амбивалентно и те обикновено се ограждат от ограничения и задръжки, но в основата стои осуетяването на потребността от обич. За последната са направени много клинични проучвания, отколкото за всяка друга потребност извън физиологичните. Любовта не е  синоним на секс, тъй като човешкото сексуално поведение е множествено детерминирано.

Всички хора в нашето общество / с някои патологични изключения / имат потребност или желание за стабилна, поставена на твърда основа, обикновено висока самооценка, от самоуважение или чувство за собствено достойнство и от чувството, че са ценени от другите. Следователно тези  потребности могат да се класифицират в две подгрупи. Те са, на първо място, желание за сила, постижения, адекватност, майстворство и компетентност, увереност пред света, независимост и свобода. На второ място това е желание за репутация или престиж / определен като респект или  уважение от страна на други хора /.

Задоволяването на потребността от висока самооценка води до чувството за увереност в себе си, на стойност, сила, способност и адекватност, до чувството, че си полезен и необходим на този свят. Но неудовлетворяването й води до чувство за непълноценност, на слабост и безпомощност. Те на свой ред пораждат базово обезсърчаване или други компесаторни или невротични тенденции.

От други източници научаваме все повече за опасностите, до които води основането на самооценката върху чужди мнения, а не върху действителните възможности, компетност и адекватност спрямо задачата. Най- стабилната и следователно най- здравата самооценка се основава на заслужен респект от страна на другите, а не на външна слава и известност.

Дори да бъдат задоволени всички тези потребности, можем все пак / макар не винаги / да очакваме отново да се развие недоволство и неспокойствие, освен ако човек не прави това, което е индивидуално годен. Музикантите трябва да правят музика, художниците да рисуват, поетите да пишат, за да бъдат в мир със себе си. Те трябва да бъдат верни на собствената си природа. Тази потребност можем да наречем себеактуализация. Себеактуализацията е желанието на човека да стане все повече това, което може да стане т.е. да осъществи собствения си потенциал.

Общата характеристика на потребностите от себеактуализация, обаче е, възникването им почива на някакво предходящо задоволяване на физиологичните потребности и на потребностите от сигурност, любов и уважение. Йерархията на потребностите са онагледени на фиг. 1

Още щом се появят други / при това по- висши / потребности, те, а не физиологичният глад, завладяват организма. А когато те бъдат задоволени на свой ред, възникват нови / още по- висши / потребности, и т.н. Това е , което се има предвид, когато се казва, че базовите човешки потребности са организирани в йерархия на относителна сила.

Основен извод от изразената по този начин мисъл е, че в теорията на мотивацията задоволяването се превръща също толкова важно понятие, колкото и лишението, защото освобождава организма от доминацията на относително по- физиологични потребности като по този начин позволява възникването на други, по- социални цели.

Когато са хронично задоволявани, физиологичните потребности, заедно с техните частични цели, престават да съществуват като активни определящи фактори или организатори на поведението. Сега те съществуват само в потенциален вид, в смисъл, че могат да възникват отново и да доминират в организма, ако задоволяването им бъде осуетено. Но задоволената потребност представа да бъде потребност. Единствено незадоволени потребности могат да доминират организма и да организират поведението. Ако  гладът бъде задоволен, той престава да играе роля в текущата динамика на индивида.

Интересен факт е, при теорията на  Маслоу е, че точно онези индивиди, при които определена  потребност е била винаги заговолявана ще реагират различно в сравнение с тези, при които това не е така.

Лицата, при които дадена потребност е състемно задоволявана са най- добре подговени да понасят лишаване от задоволяване на потребността в бъдеще. Освен това тези, които са били лишавани в миналото, ще реагират различно от текущото задоволяване в сравнение с онези, които никога не са били лишавани.

Мотивите могат да  бъдат обособени и  класифицирани и според активността в общността. Тук се включват мотивите за: формиране на общността, следване на модата, поведение при тълпа и паника, разпространение на слухове, ползване на лъжата, обща мотивация и дейност, приобщаване към ценностите и нормите на общността. При тази класификация естествено намират своето място мотивите за основните форми на взаимодействия в общността: сътрудничество, конкуренция и индувидуализъм.

Мотивите за формиране на общността се предопределят от необходимостта да бъдат удовлетворени потребностите на отделните индивиди. Вън от общността не могат да бъдат удовлетворени нито физиологическите потребности от храна, облекло, половата потребност, нито от сигурност и защитеност, нито от емоционална включеност и признание, нито от уважение и самоактуализация.

Мотивите за формиране на общността могат да бъдат споделените еднакви ценности- спорт, научни, политически, религиозни идеи и ценности.

Изучаването на феноменологията е важна част от хуманистичния подход към психологията, който подчертава специфичните характеристики на човешкия вид / например способността ни да мислим за собствените ни преживявания /, вътрешно присъщите положителни аспекти на човешката природа / включително алтруизма и любовта /.

Уникалността прозира на всяко човешко преживяване и потенциала за психично израстване на всеки човек. Ще видим, че тази преспектива е оказала влияние върху теориите за личността и психичните разтройства.

Библиография:

  1. „ Личност и мотивация “- Ейбрахам Маслоу, 2001
  2. „ Мотивация вяра в себе си “- Джон Уитимор, 2012
  3. „ За хуманизма на един от най- влиятелните психолози на двадесети век“- Десислава Костова, 2012

Индивидуално обучение за развитие на лидерски умения

Индивидуално обучение за развитие на лидерски умения ( по книгите …

Тревожни разстройства

Тревожни разстройства В групата на тревожните разстройства спадат …

Обучение: Стартиране на собствен бизнес

Обучението ще се проведе след като се съберат достатъчно участници …