В периода на юношеството могат да възникнат различни психологични и социални проблеми. В тази възраст младият човек е все още психически лабилен и не може да се справи сам с всички проблеми на зрелия живот. Повечето момичета и момчета успяват с помощта на родители, учители и приятели. За съжаление се среща и обратното явление- острите конфликти със себе си, невъзможност за приобщаване към дадена социална група и други. Тези конфликти младежите не могат да разрешат адекватно без чужда помощ. В тези случаи най- типичните психологически следствия са:
- Преживяване на стрес;
- Изпадане в депресия;
- Нарушение в храненето- прекомерно тегло или анорексия;
- Развитие на зависимости- към цигари, алкохол, наркотици, психични зависимости към други хора, хазарт, религиозни секти и други.
Тийнейджърът иска всичко веднага, „тук и сега “, което поставя много високи изисквания към поведението на родителите. Те са тези, които трябва непрекъснато да се адаптират и нагаждат спрямо моментните му потребности. Родителите трябва да се изправят пред реалността- да приемат, че детето е пораснало, макар че не е готово за самостоятелен живот. То има нужда да го приемат като пораснало, точно защото се подготвя да стане независимо. Присмехът, несериозното отношение към емоционалния свят на младия човек от страна на родителите може да го отблъсне и да има сериозни последици за по- нататъшния му живот. Нереално е да се очаква юношите да проявят само здрав разум и стабилност в ситуациите. Единствено заемайки ролята на нещо между приятел-родител- съветник-учител- връстник, родителят може да отговори на потребностите на тийнейджъра.
