Остаряването означава натрупан жизнен опит, но и близост на смъртта. С напредването на възрастта хората започват да правят равносметка на своя живот- дали са били щастливи, дали са постигнали желаното. Болестта на Алцхаймер е едно от многото заболяване характерно за хората над 65 години. Тя на практика е нелечима и прогресираща, но ранното й диагностициране от страна на психолозите дава възможност за терапия, която да облекчи симптомите и по- бавното протичане на болестта. Това могат бъдат четене, писане на писма, игра на шах или друга игра, която развива интелектуалните и когнитивните функции. Последните обясняват факта, че хората упражняващи интелектуален труд и мултиезичните хора по рядко страдат от Алцхаймер. Помагат и така наречените мнемотехнически техники ( решаването на математически задачи от нематематици и писането на различни текстове от хора, които литературата им е „слабо“ място ). Близките на болния могат да направят албум със семейни снимки, на които отдолу е написано името на човека и роднинската връзка с възрастния човек ( Например: Иван- твоя син ). Също така начертаване на карта на квартала, жилището или социалния дом с цветни флумастери и рисунки в началото на болестта могат да ориентират възрастния човек и да повишат усещането му за самостоятелност.
Старостта до голяма степен отразява преживените житейски събития. Това се нарича външно остаряване. Има различни социални нагласи към старостта, една от които включват илюзорни такива като прародители, а от друга страна дискриминация по отношение на животоспасяващи интервенции и социална изолация.
По отношение на социалната изолация психолозите и социалните работници биха могли да направят много. Организирането на екскурзии, посещения на концерти и други културни прояви биха могли да повишат настроението на старите хора и формират обща позитивна нагласа към живота.
Едно често срещано заблуждение е, че болестите са неизбежна част от остаряването. Въпреки, че някои проблеми като глухота, лошо зрение, артрит, физическа слабост, отслабваща памет и загуба на зъби са общи, те не са неизбежни в старческа възраст. Описан е феноменът на „успешното“ стареене, основан на изследвания на групи хора, които са били проследявани от тяхната младост до старческа възраст.
Какво означава „успешно“ стареене? “Успешното” стареене включва физическа продуктивност, психическа адаптивност и най-важното – водене на смислен живот”, пише професора по психология Алън Кастел, а аз бих добавила и емоционална стабилност, защото невротизмът, депресията и тревожността много често съпътстват живота на старите хора. „Успешното“ стареене е свързано и с високото качество на живот, което е не само материална осигуреност, но и водене на социален живот, творчество и продуктивност.
В старостта психологическата криза е в битката между интегритета и отчаянието. Интегритетът се характеризира с чувството, че живота е смислен, че жизнената мисия е изпълнена, а смъртта, макар и нежелана, не е плашеща. Отчаянието е свързано със страх от смъртта или пък може смъртта да се желае, понеже живота се счита за безсмислен. В този смисъл основата на социалната работа е да се постигне чувството за интегритет.
