От древни времена изкуството е средство за общуване между хората. То е и начин да се трансформират негативните импулси в нещо градивно. Дори и просто да дадете лист хартия и молив на едно дете и да му кажете да нарисува това, което желае то ще направи това подтикнато от неговия вътрешен свят- от неговите стремежи, мечти, страхове или от това, което му липсва.
При работа с деца най- често се използва изкуствотерапията като средство да се преобразува агресията в творчество. По време на такава терапия всичко е възможно- от директно изразяване на агресията чрез цветове и форми до преживяване на катарзис и влагане на преработените емоции в различни обекти. Рисувайки децата се учат да бъдат креативни и да опознават взаимовръзките от заобикалящият свят, ако рисуването е контролирано терапевтично от специалист. То може да има и лечебна цел при преодоляването на емоционални травми, дистрес или невъзможност да се преодолеят пречки в житейски ситуации. При последните всяко дете реагира различно, но така или иначе преживяванията му го затормозяват, отчайват и изнервят. Точно в такива ситуации малчуганът е склонен да реагира агресивно, тъй като не знае как да се справи със ситуацията, която го притеснява.
С помощта на музикотерапията децата се учат и да общуват, свързвайки човешките емоции с музиката. Музикотерапията може да бъде обучаваща, без да престава да бъде терапевтична. След изслушване на дадена мелодия детето може да нарисува рисунка “подсказана му” от това, което е чуло. С помощта на психотерапевта може да се нарисува втора рисунка изобразяваща решаването на трудна за него житейска задача.
Използва се и създаване на собствена музика или имитиране на чута такава. Чрез създаването на музика детето “излива” своите чувства с помощта на музикалния инструмент и тогава, когато това става под ръководството на терапевт се търси лечебната и градивна сила на творчеството. Малчуганите се учат да изразяват чувствата си по подходящ начин и да защитават интересите си, без това да е в ущърб на другите.
Чрез изкуствотерапията децата не само мечтаят, но и се учат да превръщат мечтите си в реалност. Тази реалност става все по- близка и по- близка на самите тях, защото изграждат в себе си качествата, които са им необходими, за да я реализират като възрастни. И като възрастни те ще се “свържат” с детето в себе си, което е открило “ключа” към успеха.
Благодарение на драматичния терапевтичен театър неформиралата се напълно детска психика на неопитното човече се поставя на мястото на другите, а е известно, че разбирането води нещата до разрешение. Това помага да се преодолеят социални, расови и други различия така, че малчуганът да се чувства свързан с другите и част от една по- голяма общност, където цари взаимно разбиране, подкрепа и куп приятни емоции.
При по- големи деца може да се приложи и библиотерапия. Създавайки собствен край на даден разказ с цел положителна развръзка за героите на практика юношите решават собствените си проблеми и преодоляват предизвикателствата, които ги заобикалят. Това става по начин, който щади тяхната уязвима психика, защото се абстрахират от ситуацията и я поглеждат “от страни ”.
